х.Рай

Да,както заглавието подсказва,бяхме на най-райското място в Стара планина.Чудесна хижа,великолепен водопад,а за мен и първи допир с Негово Величество Първенецът-вр.Ботев.На самата пътека за хижата,точно до зимната маркировка оставих жената и децата,заедно с едно друго семейство от гр.Русе да вървят,а аз тръгнах по зимната маркировка за върха и от там слязох по Тарзановата пътека до х.Рай!Беше неповторимо-красиви гледки навсякъде.Започнах да уча по трудния начин как се оцелява сам в планината!Даа,тогава бях голям аджамия(е,то и сега съм си такъв,но малко по-добър от тогава)!Значи моите хора с по едно шише вода припкаха като планински кози по пътеката,а аз натоварен със целия багаж(семейния)-около18 кг,в жегата и най-важното-БЕЗ ВОДА,започнах да катеря за върха!Още ми е в акъла тази първа среща с върха!Щях да пукна от жажда!Но явно Шефа е имал други планове за мен и ми помогна-на два пъти срещнах овчари(да са живи и здрави хората),които ми дадоха от скъпоценната течност!Е,вторият път човека имаше STEP(сокче),но няма значение-беше течност!Помня,бях легнал и исках да умра-нямах сили да помръдна!По едно време един влажен език ме ближе по лицето!Отварям очи-овца!А,започнах да се изправям-викам,почвам да смуча директно от вимето!Хващам я и виждам овчаря!ВОДААА!А човекът отговаря-имам само степче!Няма значение,моля за глътка!Излоках 1л най-нахално,благодарих на човека и се затътрих към върха(той беше на километър нагоре).Ха,ха,щях да пукна под върха!!!
 Е,в крайна сметка всичко е добре,когато завършва добре!Екскурзията беше двудневна-15.08.-16.08.2011г.