След 22 дена бачкане без прекъсване(колегата се беше взел бащинство/майчинство и останалите трима се въртяхме да го сменяме),дойдоха и двата почивни дни.Замислих се къде да отида.Тук в града се задушавах,исках простора на Балкана!Да перифразирам поета(няма да ви казвам името му-вижте го с търсачката)-"Манастирът тесен за мойта душа е!"-на "Градът тесен за мойта душа е!".Бях си заплюл едно двудневно маршрутче(няма да ви го казвам-когато го направя-ще го опиша),но тъй като обещах на малката щерка да я заведа на планина(а аз си изпълнявам обещанията),взех тефтера и избрах нещо по-леко и еднодневно.И така-целта е поставена-отиваме в с.Христо Даново за да се полюбуваме на тамошния водопад-Сувчарското пръскало.Е,със своите 54метра,той отстъпва на другите Старопланински гиганти-Райското и Кадемлийското пръскало,но въпреки това е много красив и е честа туристическа дестинация.Според инфото в нета,до отбивката се стига с кола и оттам на 500м.е водопада.Да,да,ама не!Към днешна дата пътят(все още добре асфалтиран) е затрупан на много места с големи и малки каменни късове и е проходим само за пешеходци и велосипедисти.Е,за мен не беше проблем да повървя 1.5часа,но неволно подведох щерката и тя горката трябваше да пуфти като товарен влак по нагорнището(денивелацията беше близо 400м.)!На връщане беше по-лесно!
Съобразявайки се с прогнозата,че следобед се очакват дъжд и гръмотевици,потеглихме сутринта около 7,15часа за с.Христо Даново-изходната точка на нашия маршрут.В 9.30ч. бяхме на центъра.Тук започват и маршрутите за х.Ехо и х.Козя стена.Между другото селцето е с много хубави къщи!
Това е пътят,който скоро напуска селото и влиза в планината:
На една поляна има паметник на руските войни от Руско-турската Освободителна война:
Малко гледки от високото към Христо Даново:
Пътят се вие нагоре в планината:
Интересното е,че минаваме над долините на две реки-най-напред на р.Каваклъдере,а после-на р.Корфийско дере.Те са разделени от рида Ортабурун.
Доста дълбока е долината на р.Каваклъдере-долу се вижда и черния път,който следва реката.
Тук съм щракнал улеят,който тече под скалите на р.Корфийско дере.Прилича на писта за пързаляне с щейни.
Достигаме бетонния мост и виждаме упътващата стрелка за водопада.Ще се види и от небето...
Заповядайте,моля!
Пътеката се вие по реката.Много е гот-прохлада сред жегата!Малката си облече якето.
Всичко е хубаво,но трябваше да внимаваме,защото още беше мокро от предния дъжд и се хлъзгаше по мокрите камъни,корени и нападала шума(Ива на два пъти пада,стана на малачка).а и на места си беше доста стръмно.Най-накрая между листата се видя и красавеца-водопада Сувчарското пръскало:
Височина-54метра.Водата пада през красив скален венец!Мнооого е красиво!Мощният пад на водата вдигаше облак воден прах,който се усещаше чак до нас(а ние си бяхме на дистанция)!Малко снимки за спомен!Търсих по-добър ъгъл за снимане,но със сапунерката не успях да предам красотата на водопада.Е,поне си изплакнах очите!
А,бе,какво да направя!Мама ще ги изпере!
След малко излизаме на твърда почва(асфалт)!
Продължихме по асфалтирания път още 10мин. и стигнахме чешмата с пейката.Там се поочистихме за пред хората,хапнахме,пийнахме,починахме и беж надолу към селото(колата),защото дъждът идваше!Слава Богу,само ни закачи и благополучно се прибрахме до финала!
Ами,това е!Хубав ден,изпълнен с хубави емоции!
До нови срещи!
