Сопот-х.Добрила-вр.Голям Купен-х.Хубавец-Карлово-14.07.2017г.

Такаа,ето още една история,която се наканих да напиша-ходенето ми до Купена,еднодневно.
 Ама аз отначало нямах мерак да правя нещо по пътеките.Още повече,че бяхме в намален състав на работата и бачках 14 дена без почивка.С нетърпение очаквах двата почивни дни за да си отпочина.Във вторник си чукнахме една среща с моя градски и наставник-Иво.Той точно се беше върнал от опита си за скоростно минаване на КЕ(за съжаление този път неуспешно,поради активизирани стари травми) и седнахме да бистрим планинарската политика и да чуя от първа ръка за премеждията му по Пътеката,а и да видя какви планове има занапред,тъй като беше взел отпуска и трябваше с нещо да я запълни.Така седнахме до ЦУМ-а на една студена биричка(за него) и една още по-студена фантичка за мен,и приказката тръгна.От дума на дума стана ясно,че той щял да отива в петък на Купена за да подкрепи маратонците на Стара 100/24 с течности-бири,минерални,води,безалкохолни.Няма да участвува поради травмите,получени на КЕ(на дясното коляно и левия глезен),но въпреки всичко нарамва 15кг раница,пълна с пиене и отива да прави подкрепителен пункт за маратонците!А бе,голяма работа е тоя Иво-няма грешка!А аз като чух,че отива,веднага скокнах и се навих и аз да участвувам.Ще почивам на планината-там най-добре се почива!Предварително уговорихме логистиката-той отива в четвъртък в Сопот,после с лифта до междинната станция,оттам до х.Добрила,където щеше да нощува и в петък-на Купена.Аз се смених с колегата от нощна на втора смяна,сутринта щях да тръгна с колата,оставям я в Карлово,хващам градски автобус до Сопот,лифта,х.Добрила,Купена,където щяхме да се срещнем и да слезем по лятната пътека до х.Хубавец,оттам-Карлово-колата-Зарата.
  След като начертахме плана,пристъпихме към осъществяването му.В петък рано-рано се паркирах в Карлово,после с автобуса до Сопот и в 8 ч.бях пред портите на лифта.Седнах да чакам да отворят-отварянето е в 9.30ч.Около час релаксирах на стола и се подготвях психически за лашкането по лифта.Това ми беше голям дерт,щото малко ме беше шубе да се качвам на тия въжета,но пред алтернативата да кретам 4 часа по баира,предпочетох лашкането.
  Чакам аз кротко да дойдат лифтаджиите и упражнявам на сухо скок и отскок на седалката(стола).Хората дойдоха,пуснаха машината и отидоха на междинната станция да сменят пазача.Помолих касиера да си платя(за възрастен-10лв) и да се качвам,че имам бая път до Купена.Човекът излезе разбран и се съгласи.Сега се започва-рекох си.Пак го помолих да спре лифта за да се кача,но той учтиво отказа.Брех мама му стара,ами сега!Мъжът видя че се назлъндисвам като обагнена овца и реши да ми вдъхне кураж-тука ще стоиш,няма да мърдаш,дай раницата,аз ще ти я подам,няма страшно-съветваше ме той!Застанах на указаното място,помолих го да не забрави да ми подаде раницата,затворих очи и зачаках удара!По едно време нещо ме подсече отзад в каратистки стил и докато се опомня се струпясах като чувал с картофи на седалката!Лифтът ме лашна напред и аз се наклоних напред и взех да падам!В същият момент,човекът със замах ме изпра с раницата и аз залепнах обратно,с раницата в прегръдките си!Спускай,спускай-завика той!Таман ще слизам и загрях,че иска да спусна парапета на седалката!Ааа,ясно,веднага спуснах желязото и работата заспа!После бягай наляво или надясно,да не се върнеш пак тук-викаше той!Няма страшно,няма да се върна -извиках в отговор!
 Офф,първото препятствие мина успешно!Полека лека се натаманих в едната страна,прегърнах раницата с едната ръка и зачаках да дадат сигнал за десант!Около 15 мин се движех с лифта.По едно време той спря.Спокойно,сменят пазача!След малко се заклатих отново нагоре.Разминах се с пазача и се заприготвях за абордажа.Видях площадката и двамата лифтаджии,които ме чакаха.Взех да правя сигнали да ми освободят място за скока.Хората културно се дръпнаха,като ме посъветваха със знаци да скоча на червената маркировка,но аз от притеснение скочих доста преди нея.Е,нали улучих площадката,а не се приземих в скалите-това е важното!Благодарих на Шефа за успешното приземяване и тръгнах към мястото на срещата.Малко снимки от станцията-вижда се Сопот ниско в далечината

А на тази снимка вдясно се вижда комина на с.Кърнаре-вдясно

Започвам изкачването и навлизам в територията на парка

Минавам покрай горната станция на лифта(тя все още не работи)

С ускорен ход за 50 мин стигнах до х.Добрила

Табелите

Снимка на хижата отблизо

Тук трябваше да има и снимка на моя милост,но една жена ме снима и нищо не е заснела.Само ми вика малко насам,малко натам,изправи гърба,усмивка,а пък няма снимка!Разигравала ме е !Нямам време да й се карам!Съжалявам,че моя фотаджия не дойде-Шаханката-щеше да ме направи като Кларк Гейбъл!Или Ален Делон!Какво да се прави,това е реалността!
  Започнаха да пристигат и маратонците от Стара 100/24.В 10.20ч. дойде един почернял от слънцето момък,влезе,купи си една кола,после извади един мях,с една тръбичка,излизаща от него!Брех да му се не види,тоя да не си прави кръвопреливане или някакви други вливки.Тръгнах да му помагам(нали съм доктор,макар и конски),но момчето взе да го пълни с вода.Тогава загрях,че тоя мях е от ония модерните,дето им викат кемълбек.Ползват ги маратонците-пълнят ги с вода или някаква друга течност и смучат докато бягат!А бе,малко френска работа,нали разбирате!Ама щом им харесва,няма лошо!Викам на момчето-Иво не го ли видя на Купена?Там е-отговаря той.Понеже съм малко срамежливичък за запознанства го щракнах в гръб,докато се миеше и после дадох снимката на Иво за идентифициране(той Иво всички ги знае).Оказа се,че това е Калоян-той спечели този маратон,но не успя да подобри рекорда на Гърбев.

В 10.35ч тръгнах да катеря билото от Добрила.Поглед назад-в далечината се вижда едно бяло петно-това е х.Дерменка.

Поглед напред-вляво се вижда пътеката,а вдясно в далечината-вр.Ботев-любимия ми връх,който трябва да посетя някой ден,че се забравихме

Ей тоя баир трябва да изкача-голям баир мама му стара,направо ти излиза джигера от зор!А далеч напред се виждат останките от една група от около 30-на души,които също отиват на Купена.Тази група настигнах и изпреварих на вр.Амбарица

Покрай мен започнаха да минават и другите маратонци.Тук на втора позиция е една яка руса мацка,за която Иво каза,че спечелила тазгодишния маратон на Витоша.Бяга мадамата,няма шест-пет!

Поредният състезател

И изведнъж-моя любимец и фаворит-Ванката Гърбев-досегашния победител и рекордьор

На живо е още по-хубав!Нещо обаче не беше във форма!Викам-Ванка,що така бе?А той ми отговаря,че бягал с контузия и затова бил на тази позиция.Вярно,човекът подтичваше сякаш с болка,странно!Поразговорихме се,дадох му сведения за другите,пожелах му финиширане на х.Ехо и си продължихме всеки по пътя.
  Вече почти изкачвам билото-вижда се билната пътека

И Купена-оня острия връх,а зад него-кулата на вр.Ботев

  Изкачих билото и се озовах на вр.Амбарица,където настигнах групата.Помолих за снимка

  Тръгнах по билото.Ех,красоти бе,хора!Тук долу,вляво се вижда х.Амбарица.Трябва да идем на гости на Ема някой път(Ема е хижарката)!

Вр.Малка Амбарица

И Алпийския траверс на Балкана-върховете Малък Купен,Голям Купен,Кръстците,Ботев

Продължавайки по пътеката(това е и маршрута на КЕ),минавам разклонението за х.Амбарица

Тук,преди няколко месеца мъж и две жени бяха объркали посоката в мъгла и дъжд-бяха поели за Купена,вместо за Добрила.Резултат-двамата(оказаха се съпрузи)падат и умират,другата жена се добира до Добрила и вика помощ!Тръгват екипи от Троян,а синът им ги намира!Трагедия!
   Поредният маратонец и все повече се приближава Купена(на заден план-острия,а на преден-Малкия Купен)

Ето и разклонението по лятната пътека за х.Хубавец-на премката между Малка Амбарица и Малък Купен

Като си спомням,когато ходихме две семейства от Добрила за х.Левски,пресякохме лятната пътека за Хубавец.Момчето от другото семейство ме помоли да минем по нея за да се приберем по-бързо в Карлово(не му се ходело по планината),но аз не се съгласих,защото имахме резервация за х.Левски и не исках да се отклоняваме от начертания план.Добре,че не се съгласих-пътеката беше в окаяно състояние и само по гпс можеше да се мине.Щяха да ме псуват после,че съм ги завел от трън,та на глог!
  Купена се приближава

 А на върха се вижда и Иво

Ускорих темпото.Ненадейно се засякох и с друг познат-Тошко.Той също бил с проблеми-температура,отпадналост и приключвал участието си!Жалко,миналата година завърши,тази година направи много тренировки по трасето,но в деня на състезнието-проблеми и се отказва.Викам на Иво-тая година не е много успешна за вас-ти се контузи,Гърбев се контузи,Тошко се разболя...

Седнахме,поприказвахме и всеки по пътя си.
 Наближих подножието на Купена.Казах една молитва и тръгнах нагоре.За първи път го качвах сам.Стигнах до въжето.Ами сега-къде се хващах,как се набирах?Опитах оттук,оттам-не става!Брех,да му се не види!Викам,Ивоо,Ивоо!Няма братче!Аз съм в една ниша и нищо не се чува!Взеха да ме хващат Каратанчовите!Държа въжето и се чудя накъде да тръгна!Видях групата отдолу да се задава!А,те ще ми покажат!Докато ги чаках-изненада-още една позната-Румито слиза!Тя също участвува в маратона!Ооо,Руми,здравей,как си?Дай една снимка?Щракнах я и питам-как да се захвана за въжето?Показа ми момичето и хукна да догонва другите

Еее,така бива!Набрах се на въжето и газ нагоре!После по другото въже и след миг излязох на върха.А там ме чакаше Иво

Горе-красота във всички посоки!Маратонци и туристи насядали и си почиват,хапват,пийват.Моя милост

 Два пъти досега съм изкачвал Купена,но все улучвах мъгла и лошо време!Днес времето беше прекрасно-гледки във всички посоки

  Ето оттам дойдох

Снимка с моя приятел и наставник-Иво

Време за почивка и релакс.Всичко върви перфе!Ако знаех какъв дедов ни чака на връщане,малее!Но аз блажено си почивах,врътнах два телефона да кажа,че всичко е ок и чаках сигнала за тръгване.
  Към 13.05ч тръгнахме да слизаме от върха.Отначало се дърпах,защото ми се виждаше много отвес,но Иво ме успокои,че се минава спокойно!Да,биваше!То реално пътека няма,слиза се на зиг-заг надолу.Ето оттам слязохме-Купена

Премката между Малкия и Големия Купен

Последен поглед към Ботев

Спускането беше по рида Хубавец-хванахме реброто и право надолу.По едно време пресякохме пътеката(със синя марка) за х.Левски в едната посока и за разклона за х.Хубавец в другата. Тръгнахме по нея(за разклона)

Минахме покрай стадо крави,които кротко си преживяха,а едно теленце щъкаше насам-натам

Разклонът за х.Добрила,х.Хубавец и х.Амбарица

Ние сме надолу

Пътеката се изгуби и ние тръгнахме без път и посока(само по гпс).А бе,бедствахме!Ха наляво,ха надясно,нагоре,надолу!Добре,че беше машинката,иначе да сме се загубили!Срещахме тук-там зелени марки(за хижата),но като цяло си беше мъчение.То не бяха трънаци,коприви,папрати,които на места почти закриваха Иво.Сякаш минавах през змиярника преди гара Кръстец!А,то оставаше и да настъпим някоя змия!Явно тази лятна пътека не се ползва често и е занемарена.Най-накрая стигнахме до горския пояс и видяхме изобилието от маркировка!

Направихме кратка почивка и се запътихме за хижата.Бяхме вече изморени,а предстоеше да минем доста път през гората!
 Така след 4.15ч ходене по мъките стигнахме х.Хубавец

Почивка за около 15 мин.и марш на скок към Карлово.След 1.40ч,в 19.20ч.бяхме в града.Не стига другото,ами при влизането си в града,Иво изметна болния си глезен-направо извика от болка.Взе да се подува!Със сетни сили се добрахме до колата!На другия ден,на мен ми се поду малкия пръст на крака!А бе,наистина си беше гърч!
  После с колата-у дома.Както се казва-другото е история!
 Ами това е!Хубав ден,с много емоции и натоварвания!Завърши с контузии,но ние сме корави кучета,ще се оправим!Особено Иво-с болно коляно и контузен глезен,вървеше като машина!
  Айде,това от мен!Живи и здрави!Дано ви е харесало!И да се виждаме по пътеките!