Здравейте,отново!Реших да открия личната си планинарска година!За целта още преди четири дена се уговорих с колегата(от планинарския форум) и приятел-Ивайло да направим еднодневна екскурзия до връх Шипка на 03.03.2015г. за да почетем Националния празник на България-Освобождението от турско иго.Речено-сторено.Той почиваше на 3 март,аз също.
Традицията повеляваше туристическия преход да започне от Храм-паметника Шипка по маркирана пътека,която излизаше на връх Шипка.
Сутринта паркирахме каручката на паркинга пред Храм-паметника-нямаше никой,ние бяхме първите.След екипирането,направихме няколко снимки за начало
и поехме по пътеката
Времето долу беше топло,бързо загряхме с изкачването на денивелацията и се поразхвърлихме малко.Но какво ли ни очакваше горе на билото?В бойна готовност за среща с капризите на времето започнахме да набираме височина.След около 30 минути видяхме заслончето
Пътеката пресичаше шосето три пъти.Често виждахме коли още в ранни зори да отиват за върха.Това е първата ни среща с асфалтовия Шипченски проход
По-нататък пътеката се разклоняваше-вдясно се отделяше за местността Копаците.Ние продължихме направо.Тук на разклона започна да ръми доста силно и облякохме дъждобраните.
След това пресякохме шосето за втори път
После за трети
Виждат се вече и хората,които пъплят нагоре по шосето.Минахме покрай бетонния куб
и започнахме финалното изкачване към билото.Тук-там имаше преспи от сняг,което загатваше за това какво ни очаква горе
Малко гледки от билото
Продължаваме по пътеката нагоре
Времето започна да се влошава-към мъглата и ръмежа се прибави засилващ се вятър и суграшица-Балкана взе да загатва за своята мощ
Стигнахме до Паметника на войнишкото гробище-той бележи мястото на войнишкото гробище на загиналите под връх Шипка
Подсякохме връх Орлово гнездо от изток(решихме после да отидем на него).Имаше си сняг доволно
Стигнахме до Големия руски паметник.Междувременно вятърът беше станал ураганен-подмяташе ни като кибритени кутийки.Това съчетано със суграшицата създаваше у мен усещането,че някой дере лицето ми с едра щкурка.Щеките се обледениха.
Смених дъждобрана с якето,шапката,ръкавиците и работата заспа(както жена ми кога легне да гледа някой романтичен филм)-т.е. биваше работата.Ето снимки с новото ми амплоа-направени са сред Стоманената батарея,която е до паметника
Мнооого мъгел!Едва се вижда и кулата с националния трибагреник
Тръгнахме за връх Орлово гнездо.Малко снимки от върха
А ето и Паметника на вр.Шипка
Поглед от стълбите,където чинно чакаме реда си за да влезем
Стълбите-заледени,вятърът брули жестоко,а аз се поклащам насам-натам,като на коча ма...е(любимия ми израз)!Хеле,накрая влязохме.Вътре-народ.Трябва да направим кръговото и тогава влизаме по стълбичките за нагоре.Снимка на вечния огън от приземния етаж
Точно направихме завоя и се каним да катерим стълбите,настана суматоха.Момък внесе една миловидна девойка(явно мадамата му)която бе неадекватна.Момето припадна току до мен.Като лекар(макар и ветеринарен)реших да я реанимирам като й направя изкуствено дишане уста в уста,но младежа не се съгласи.Той проведе своя терапия,състояща се в пръскане с вода,наливане на вода в устата й,но без особен успех.Дори даде бонбон,но неадекватната девойка го глътна барабар с опаковката,та се наложи да бърка в устата й за да го извади и да я махне.Накрая отчаян я стовари като чувал с картофи на единствения стол и взе пак да я припръсква с вода,а тя досущ като в израза на буля Пена:"ни у,ни ду,сал гляя кат пу"(т.е.-ни ума,ни дума само гледа като пукал).В този момент започна и обиколката ни из етажите и за мен сериала приключи!Малко снимки(наистина са малко,защото в друг албум имам много и подробни снимки)
Излязохме на покрива.Междувременно снеговалежът и суграшицата бяха спрели,но вятърът компенсираше предостатъчно
Мъгелът ту се вдигаше,ту се спускаше
След обиколката излязохме навън.Слънцето взе да се показва
Срещнахме се с колеги от Планинарския форум-тук съм между Тошко и Димо.Долу на паркинга се събрахме всички колеги(около 10-15души) и поляхме събитието една механа в Казалнък
Ето и още една снимка с колеги(Митака е вдигнал байраците на щеките си)
Повъртяхме се и се запътихме обратно.За да не повтаряме пътя,решихме да минем през Копаците и х.Теменуга и така да направим пълен кръг.От Стоманената батарея има пътека,която следва маркировката на КЕ
Поехме по нея в посока Бузлуджа и след известно време се отделихме от нея и се насочихме към местността Копаците
Връх Шипка отдалеко
И Паметникът на войнишкото гробище(на максимален зуум)
Пътят за х.Теменуга(след малко се вижда и самата хижа)
Красива постройка,някога пълна с живот,а сега запустяла(както всичко в тази държава)
Оттам както гласи табелата за 1.5ч.стигнахме до Шипка.Пътем минахме през река(да ме прощавате,ама не се сещам за името й).
И вече в град Шипка
На паркинга едно слънце-топло,приятно.През главата ми мина мисълта-какъв героизъм се е искало да стоиш в лютата снежна буря,в ураганния вятър,в кучешкия студ за да пазиш прохода в суровата зима от войските на Сюлейман паша!От болести и измръзвания умират хиляди защитници,а в битка-няколкостотин!За да пазят бъдещето-нас!За да пише ген.Радецки до Главното командване-НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО!
ПОКЛОН НА ПАДНАЛИТЕ РУСИ И БЪЛГАРИ НА ШИПКА!!!
Така завърши първия ми поход за 2015г(надявам се де не е последния хахаха)!
Довиждане и до нови среши!Бъдете здрави!Спете спокойно-НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО!
