неделя, 25 септември 2016 г.

Гранично по Славянка-22.09-24.09.2016г.

Реших да завърша тазгодишното си обикаляне из планините.По септемврийските празници в средата на месеца се очертаваше една хубава почивка за работещите в държавния сектор-от 22.09. до 25.09.2016г.Веднага се свързах с моя наставник(Иво) и той предложи да посетим Славянка-граничната ни южна планина(на границата с Гърция).Съгласен!И аз,и той не бяхме ходили там.Времето го даваха променливо(но Шефа отново даде прекрасно време).Е,каквото-такова!Макар,че в деня на пристигането ни да си беше хладничко и да росеше,на следващите два дни ходене улучихме чудесно време!
  Беше невероятно преживяване,изпълнено с емоции и гледки.Горе,на билото се откриваха красиви панорами към Пирин,Беласица,Родопите,Гърция!Ходехме ту в България,ту у комшиите.Понеже за първи път правех такова гранично ходене(Иво беше правил такива в Родопите и Беласица),бях като малко дете-всичко ме учудваше,по всичко се прехласвах!А и гледките си заслужаваха!Фотката ми нещо се беше бъгнала(правеше само бели/светли снимки),използувах телефона си,а снимките от него бяха по-качествени,от фотоапарата ми.Снимах,снимах!Красота!Теренът по билото беше чудесен за ходене(приличаше на Старопланинското било),за разлика от този на Беласица(Иво се оплакваше,че там повече газил из елшака)!Всичко беше прекрасно-време,терен,снимки-като за финално годишно ходене!Сега,като пиша,отново се потапям в атмосферата на ония дни!
 Началото-22.09.2016г-с колата до село Петрово-5 часа и 20 мин пътуване.Като правихме маршрута имахме две изходни точки-с.Парил(на Парилската седловина)-х.Славянка(нощувка)-билото(преход от около 20км)-х.Извора-с.Петрово.Или обратния маршрут от с.Петрово.Избрах да започнем от с.Петрово,защото е по-голямо село и ще мога спокойно да си оставя колата там(още по-хубавото предстоеше-имаше асфалтов път от селото до х.Извора-направо оставихме колата на хижата),а село Парил беше по-малко,затънтено и нещо не ми вдъхна доверие.И така-оставихме колата на хижата,нощувахме там,на другия ден се качихме на билото,обходихме го,слязохме на другата хижа,където нощувахме,а на третия ден тръгнахме по черния път от х.Славянка,през с.Голешово до х.Извора,където беше каляската ни.Направихме пълен кръг!
 За това,откъде на минем за с.Петрово,също поспорихме и умувахме.По-бързо GPS го даваше през София(около 5 часа),по-късо-през Пловдив и Гоце Делчев(около 8.30часа).В крайна сметка направихме нещо средно-по Пиринския маршрут(през Пазарджик,Велинград,Якоруда,Разлог),продължихме до Симитли,оттам-Кресна и дефилето,Сандански,с.Петрово.Време-5часа и 20 минути.Тоя Пирински маршрут тази година го минавам вече за трети път,хахаха!
 Малко инфо за Славянка(турско име-Алиботуш)-тя е отделена от Пирин чрез Парилската седловина.В миналото са я смятали като част от Пирин(и днес тя традиционно се нарича от гърчулята Орбелос/Орвилос-гръцкото име на Пирин),а така е именувана през 1954 г,с Държавен указ.Тя е македонска планина-в нея са намирали убежище и са я кръстосвали четите на Гоце Делчев и Яне Сандански.Описана е в Яворовите "Хайдушки копнения".Повече-в Уикипедията.
  Така-в 6.30ч тръгнахме от Стара Загора и в 11.50ч бяхме в с.Петрово.След консултация с местните люде,тръгнахме за х.Извора.В 12.05ч бяхме там.За сведение-хижите Извора и Славянка са бивши гранични застави.Славянка беше модернизирана като хотел  с евросредства(1 600 000 евро),но Извора-не-тя все още пазеше духа на старото време,на граничарите-тези смели хора,които са охранявали едно време държавната ни граница!За разлика от сега,когато тя се охранява от разни батки като Динко от Ямбол или пък изобщо не се охранява и всеки талибан си влиза и излиза както си иска!Отплеснах се от темата-ето малко снимки



Виждате на първата снимка-пилонът-някога там се е издигал родния трибагреник,под звуците на "Мила Родино",граничарите-строени на плаца,а сега той стои самотно и тъжно!Така ли не можаха хижарите да сложат едно българско знаме да се вее,поне заради едното време,заради ония мъже,които са служили тук и са ни пазили!
  Ето я там паркирана и каляската ни
Тук са се обезопасявали автоматите на връщащите се от наряд
Влизайки в хижата,сякаш се пренесох в онова време-на героите граничари.Всичко пазеше духа на заставата и нейните мъже





Тук са се поставяли автоматите и пълнителите им
и естествено-това го е имало във всяка застава-снимка на Героите граничари
Гледайки тези снимки,чувам една песен в главата сиhttp://www.vbox7.com/play:6b6c3c52
  Хижата си я биваше-стаи с по три легла,във всяка стая-баня с тоалетна,но нещо имаха проблем с водата и къпането-малък дебит на водата.Но като цяло ми хареса.Най-вече спомените за онова време и онези мъже,защитавали границата ни!
 След кратък обяд,решихме да пообиколим-отидохме до Извора-един карстов извор,който извираще от планината с бая голям дебит-1200л/с,който даваше началото на Петровска река

Снимка на фона на Гоцев връх(в далечината)

Малко храна

Вървяхме по стъпките на граничарите,видяхме кльоновете(или каквото е останало от тях)

За около половин час направихме една обиколка и се върнахме в заставата/хижата.После-почивахме,докато стане време за вечеря,вечеряхме и-по леглата-утре ни чакаше тежък ден-20 км ходене и 2+км денивелация(2 км изкачване).Само да спомена-дойдоха и едни хора от Русе-оставиха си колата тук,а познат на хижаря ги закара до другата застава/хижа-Славянка,откъдето на другия ден щяха да минават обратния на нас маршрут.Значи по някое време щяхме да се засечем по билото.Някой може да попита защо и ние не направихме така-в интерес на истината стопанина на хижата ни предложи това,но ние отказахме,защото сме планинари и КЕ-ейци т.е.ходим в планината заради самото ходене,а не да ни карат от едно място на друго с коли или каручки,а ние да се тагваме от някой връх!Даа,такива сме си!
 Започвам втори ден-същинско ходене!Сутринта тръгваме в 6.30ч-на челници.След 3.5км трамбоване по асфалта достигаме разклона,от който започва планинската част

Отначало пътят беше такъв
После стана такъв
Хем тесен,хем стръмен!Ама бая стръмен!От време на време се откриваха гледки като тези



Тук съм снимал Среден Пирин с върховете Зъба,Яловарника,Каменица и  първенеца му-вр.Ореляк(най-вдясно),а най-вляво е може би Разложки суходол(отдето започнахме катеренето към Кончето преди две седмици).
 Достигаме до разклона за местността Ливадата,където има заслон(ако сте със спален чувал,спокойно можете да спите там)


От заслона до табелите се стига с джипка,а от нея граничния наряд слиза и започва обхода си по билото.
  Връх Голям Царев връх през облаци от мъхчета
Гоцев връх
Пирин(ех,много красив е тоя Пирин)

Беласица
След дълго качване и пуфтене вече наближаваме билото.Ето и връх Шабран-2195м
На билото сме.Малко обзорни снимки-Пирин,Беласица,Голям и Малък Царев връх



От вр.Шабран се спуска граничната бразда(вижда се и пирамидата)
Ето и Първенеца-Гоцев връх и колегата Иво

А това са гръчките пирамиди-вижда се знамето им в основата на пирамидата

Преди моята фотосесия-малко панорамни снимки на 360 градуса







А сега-за почест!https://www.youtube.com/watch?v=B2BwwYP6RsQ
 Свободно!
 Снимка и до гръчките пирамиди
Вече сме у комшиите-трябва да спазим традицията-да им препикаем територията.За да не е забранено за лица до 18г.,колегата ме е снимал дискретно в гръб
След снимките и облекчението се полюбувахме още малко на момента и се запътихме по браздата,че на върха бая си подухваше(вятърът и той-български-отиваше на юг).Само да вмъкна-по разписание го даваха от хижата до Ливадата-1.30ч.,а от там до върха-2ч.Общо-3.30ч.Това според нас е твърде оптимистично-ние стигнахме за 3.45ч.,а вървяхме стегнато и с малки почивки.Така,че си имайте едно наум с времената.
  И така-спускаме се.Де факто-при обиколката на билото правим една дъга,полукръг

Поглед назад към Първенеца
Иво си ходеше в българско,а аз в гръцко.Той ме викаше да си дойда у България,но аз не исках-беше ми много интересно и все снимах комшийските гледки


Красиви гледки-особено ме кефеше язовира!Иво на шега ме кръсти Гунди Диверсанта!
 Още снимки с Голям и Малък Царев връх(които трябваше да минем).Вижда се полукръга на първата снимка


Тук на една площадка(естествено в съседите)си направих малко сесия



А тук един от гръцките граничари беше любезен да позира пред камерата(не пожела да си махне маската-е,разбирате защо-нали е от баретите)

Хахаха,това е Иво,който заради вятъра си беше сложил маската.Горе между другото си беше и хладничко-виждаше се дъхът ни,който излизаше през устата.На Царевите върхове си беше баш топло-за слънчеви бани.
 Сега сме надолу,после-нагоре

Ето я браздата(малко позатрупана от времето)
Отново панорами


По билото към Царев връх-виждат се браздата и пътеката
Започваме изкачване
Стигаме пирамида 103

Значи това Е е Елада-Гърция,а от другата страна-В-България.Отново панорами(еех,само за Шаханов е това)

В далечината-Гоцев връх
В 11.45ч сме на Малък Царев връх-има малко разлика във височините-в Уикипедия пише-2087м,а гърчулята написали 2172м.Кой както иска!
И гръцката пирамида
И браздата
Тук се засякохме с русенската група,а после дойде и една група от Славянка.Обменихме малко информация-по-скоро ние ги информирахме за това на кой връх са,кой е първенеца,къде е,колко ще вървят още и други такива.Направих си и задължителната фотосесия


Оставихме другите групи да обядват и да мъдруват накъде да поемат,а ние тръгнахме към Голям Царев връх.По пътя минахме през пирамида 103


Наближаваме котата на върха
В 12.40ч сме на Голям Царев връх-2183м.

В далекото-Гоцев връх
С това задачата е изпълнена.Последни панорамни снимки


и поемаме към х.Славянка
След поредица от серпентини слизаме от билото и навлизаме в горския пояс.Ойларипии,запях аз,вече сме в хижата!С притъпено внимание вървях по пътеката и изведнъж се изхързулих и се свлякох надолу към дерето!Добре,че наклонът не беше толкова стръмен-успях да се закрепя и изправя.Съвет-винаги внимавайте!Нищо не е свършило,докато не свърши-както каза Иво!Така,без други премеждия слязохме на Славянка.По пътя Иво правеше от време на време пейзажни снимки


Тези са мои-неговите са по-хубави.
  Минахме и през табели,удостоверяващи,че това е резерват"Али ботуш"

После на този кръстопът-надясно е за хижата,а утре ще се върнем до тук и-към Голешово и Извора.

В 15ч.пристигаме в хижата




Първото,което ме зарадва е предпоследната снимка-на пилона се вееше волно българското знаме!А второто-заставата е благоустроена с европари в много хубав планински хотел,където с кеф се изкъпахме,ядохме и спахме!






и телевизор гледахме
Стаите-с по три легла,нови,с масички,тоалетки,олекотени завивки,хавлии(малка и голяма)-а,бе,планински разкош!Препоръчвам я!
  Една равносметка-от х.Извора по билото до х.Славянка го дават 10ч.(с почивките).Ние го минахме за 8.30ч.(с почивките)-ходенето спореше,въпреки трудното изкачване и тегавото слизане(от което ти се подбиват пръстите на краката и заболяват коленете)!
 Трети ден-завръщането!Както се разбрахме-станахме в 5.30ч и в 6.20ч.започнахме финалния спринт към х.Извора-колата-дома.Той се оказа доста приключенски.
  Пак тръгнахме на челници.Гората-гъста,страшно,а и мечки шарят насам-натам!Иво пусна на телефона си някаква музика на max,за да не стреснем някой горски обитател и така полека вървяхме напред.Пътят до с.Голешово е черен,дърварски път,с много коловози.След това е вече асфалтов.Та вървим ние,къде по пътя,къде в коловозите.По едно време Иво изведнъж се обръща към мен и хуква.През главата ми мина мисъл"Витиня"(там на КЕ бягахме от мечка),инстинктивно се обърнах и хукнах.Тъй като бях в коловоза от гуми,краката ми се оплетоха и се проснах като чувал с картофи на земята.Веднага се изправих,очаквайки нечия меча лапа да ме халоса и хуквам да бягам.Със закъснение разбирам две неща-няма меча лапа,няма и помен от Иво!Брех мечката го е хванала!Обръщам се да му помагам,а нашия се привел и се клати от смях!И реве от смях!Сигур са го чули и в хижата!Ееей,аз лазя из праха,а той се смее!Дал фалшива тревога и ми гледа сеира!Разминах се само с охлузено коляно!Ех,Иво,Иво,какъв палавник си бил!Тръгнах,мислейки си,че щом така предизвиква нещастието,то ще ни застигне!Прав излязох!
  Вървейки,стигнахме до дерето,където течеше река.За пояснение-х.Славянка е на 1000м.н.в.,а х.Извора-на 700м.н.в.Значи трябваше да слезем 300м.И така-в дерето сме.Развиделява се.Изведнъж на 50м пред нас изскачат майка дива свиня и четири малки прасенца.Малко след тях-и глигана-един як,охранен,страшен!В първият момент те не ни видяха.После ни усетиха,малките хукнаха по пътя,по който вървяхме,майката се шмугна в дерето и мъжкия-след нея.След секунди тя излезе и хукна след малките,а той застана на пътя и ни гледа,с настръхнала четина.Посегнах към телефона да снимам,но се отказах-да не би светкавицата да го раздразни.Стоим така и се гледаме.Оня як звяр,с бивни,наежен и ние!Ами сега!Иво този път не се смееше!Беше хладно,а ние се потяхме.Леко отстъпихме назад и забихме поглед встрани,гледайки с периферно зрение.Викам-Иво тоя колко ще ни държи тук?Колкото трябва-отговаря той-туй е по-опасно от мечката-ядосаш ли го- тръгва като танк срещу тебе и докато не те разпори,не мирясва!Музиката от телефона му-и тя замлъкнала(явно от стрес)!Така изминаха няколко минути,които ми се сториха цяла вечност!Най-после глиганът,успокоен,че не сме опасни,отстъпи и се шмугна в дерето!Иво пусна музиката и ние тропайки,викайки,потейки се потеглихме напред,като постоянно се обръщахме да гледаме назад!Ега ти премеждието!Дано не срещнем майката с малките,да вдигнат тупурдия и оня да ни разпори гъзовете!Слава богу,отървахме се!Излязохме от гората без произшествия!Вече поуспокоен питам Иво(като човек с повече опит)-ако ни подгони-какво правим,бе?Ами катерим по високото или на някое дърво.Как ще катерим с тия тежки раници-оня за секунди ще ни стигне и подпука отзад с бивните!Не можахме да измислим какво да правим!Дано не се налага!
  Сетих се,че трябва да правя и снимки-ето го пътя,по който вървяхме
Малко снимки рано сутрин

Пътем минавахме покрай такива знаци-това М прилича на М-тел
Наближаваме село Голешово.Очакваше ни още едно премеждие-малко преди селото наближихме един краварник.На пост стояха три звяра от турската порода кангал.Бах ти и великаните!Едното остана на пост,а двете се запътиха към нас.Ами сега?Иво сваля раницата си и започва да търси нещо за ядене!Нищо няма-само ядки!Гунди какво имаш за ядене за да им дадем?Солети.Ааа не става!Марс,но не си го давам!Антикризисни вафлички с ванилия.Давай вафлите,бързо!Веднага свалям раницата,вадя вафлите и почваме да им даваме хапки!Харесаха ги,мама им стара!Десетина вафли отидоха,но кучетата ни пуснаха гледайки ни с любов в очите!Даже едното вървя доста с нас,докато не го извикаха!Вече успокоен Иво се сеща,че на дъното на раницата имал суджук!Е,по-добре късно,отколкото никога!Аз почвам да ям вафлите!Остави нещо за зор-заман,бе,съветва ме градския!
  В началото на селото стигаме едни овчарници.Наизскачаха някакви помияри.Вади вафлите!Вадя и хвърляме!Помиярите млъкват!Без проблеми влизаме в Голешово!
Старо село,порутено!Половината къщи-съборени,но има и някои поддържани.Църквата
Къщите






Чешмата,строена през 1939г
Другата чешма-тя е по-красива
Още къщи




Това сигурно е кметството-пише за някаква избирателна секция!
Чудно-като дойде време за избори-ходят в такива затънтени места,а минат ли изборите и ги забравят!
 На стената на кметството-паметна плоча за загиналите през 1912г
Селото преди е било с красиви къщи,които сега са запустели.Има към 40-50 жители.Има си ток и сателитна телевизия.
 Пред паметника на Стойко Хаджиев-участник в македоно-одринското освободително движение,сподвижник на Яне Сандански
Старият мост
Оставяме селото зад гърба си


и тръгваме по асфалта за х.Извора.Очакват ни около 9 км асфалт.Е,изминахме ги.По пътя минахме покрай още един краварник и две кучета се засилиха към нас.Бях изял вафлите,та Иво се зае да ги омагьоса(без суджука)!Успя и продължихме нататък!
  От тук вчера тръгнахме
Кръгът е завършен.В 10.20ч.сме в Извора.През този ден изминахме от едната до другата хижа 17км за 4часа.В 10.30ч.потегляме по обратния път за дома.В 16.20ч.бяхме в Стара Загора.Този път-малко повече пътуване-5.50часа,но не ми се караше по междуградски пътища и затова се качих по-рано на магистралата.Както и да е-всичко е добре,когато завършва добре!
  Останалото е история-Здрасти тате!Айде,чао-отивам да играя!Утре да ми напишеш домашното по български-Как прекарах лятната ваканция?Няма проблем Иве-тати насреща!
  Здрасти тате!Айде,чао-излизам!Утре да ми кажеш по история и биология,че ще правим тест!Няма проблем,Мики!
  Здрасти,мъжо!Много рано се върна?Айде,да мия прозорците,че ще отивам да видя голямото и малкото бебе(племенниците)!Ами няма ли да вечеряме заедно,да видим снимките,скъпа?Късно обядвахме,а снимките-утре!Няма проблем.Радост,отивай да виеш на бебето!Тя му викала"Аууу","Агууу",демек-гукала му,ама за мен това си е чисто виене!Трябва да я взема някое мое зимно ходене из Балкана,да пее на вълците!
  В заключение-прекарах три чудесни дни,из красива планина!Потопих се в миналото,в атмосферата на тези славни хора,пазили свещените граници на нашата Родина-граничарите!Ходих в чужбина,върнах се!Насладих се на чудесни гледки и прекрасно време в компанията на един приятел и колега!Колко му е нужно на човек за да е щастлив?
 Бъдете здрави!До нови срещи!