Видимското пръскало-22.04.2016г.

Такааа...Започвам с писането т.е. откривам новия планинарски сезон-2016г.Всъщност първото ходене е няколко седмици по-рано-водих колеги до водопада Сувчарското пръскало(до с.Христо  Даново),но това не го броя,тъй като съм го правил веднъж,с дъщерята-Ива.
 И така-започвам-бяхме се разбрали с още двама колеги да посетим екопътека Видимското пръскало,край кв.Видима на гр.Априлци.Реших да взема и семейството си-да изкараме една нощувка,да се разходим и прочие-да стане една хубава екскурзия!Да,да,ама не!Един по един-по разни причини започнаха да отпадат еко-кандидатите(като зрели круши)!Най-напред-жената-служебни ангажименти,малката-училищни такива!Е,какво пък-отиваме с колегите и голямата,но за един ден!Пак ядец-единия колега отпадна,заради служебни ангажименти(много взе да се повтаря тая дума),а другия-не можел без първия(ами-обичат се хората) и аз останах сам-с голямата дъщеря!Става!Но в деня на тръгването тя взе да се колебае и аха да се откаже,но реши да дойде!Ееех,точно бях решил,че съм сам!Да ви кажа-сам ми е най-добре(или с моя приятел и колега от КЕ-Иво)-като волна птица-ходя,където си искам,аз си определям темпото!
  И така-да почвам по същество!Тръгване в 6.30ч с колата.Минаваме Шипченския проход,Габрово,пътя за Севлиево,отклоняваме се за с.Дешево и оттам за Априлци,после-за кв.Видима.Всъщност това са четири села-Видима,Острец,Ново село и Зла река,които през 1976г,се обединяват в гр.Априлци(името е в чест на Априлското въстание).А селата стават квартали на града.
  Продължителност на пътуването-3ч.
  Пристигаме в кв.Видима.Продължаваме по шосето и то ни отвежда до ВЕЦ-а.Там оставяме колата и-нататък-пеша.

Може да продължите още 2км-до началото на парка с джип или по-висока кола.
 Тръгваме по пътя.

Има много добра маркировка-за напреднали и за начинаещи-

Река Пръскалска

Тя е издълбала в своето корито причудливи форми

Ето и друга марка-всички те водят до крайната цел

Подминаваме табелата за Турския рът

и пътеката

а продължаваме към водопада

по пътя

 Навлизаме в парка

Мика

и моя милост

Използувах момента да си почина малко-след нощна смяна,шофиране и трамбоване нагоре се бях поизморил!
  Малко реклама на екопътеката

Всъщност имаше много снимки на това момиче(като поставях заглавието мислех да напиша нещо от сорта"Видимска фотосесия" или подобно,но реших да се придържам към статистиката)!
 Не носете много вода-по пътя има три такива чешми,с бистра,планинска вода!Наздраве!

Стигаме до разкошно място за почивка,където се възползувахме максимално от удобствата!

 

Има и пособия за "зелено училище",където децата изучават растителните и животинските видове в резервата

Все по-ясно се виждат склоновете на Северен Джендем

Достигаме до водослива.Тук също има "зелени"пособия

Мястото е страхотно,а водата-много пивка!На връщане тук презаредихме и починахме доволно!
 Пътеката продължава покрай оградата.

 

Започват дървените мостчета,които те прехвърлят от единия на другия бряг.

Достигаме края на екопътеката

Това е всъщност Лавинния конус.През 1987г. от козирката на водопада се откъсва лавина и помита 10ха гора,в продължение на 2км разстояние.Това е най-голямата лавина в България!Има информация за събитието на тези табели

Пред нас се извисява Северен Джендем

А тръгнете ли по мостчето(към средата му)виждате и крайната цел-върховете Параджика(вдясно),Юрушка грамада(вляво) и седловината Пилешки полог,от който с бясна скорост се спуска този 82м красавец

 

Всъщност някъде пише 80,другаде-82м,но за мен няма значение!
 След края на екопътеката тръгва пътечка,водеща до подножието на водопада.Отначало тя е слабо различима,но после се откроява и следва добре.Има и каменни пирамидки.Пътечката тръгва по брега,после се пресича потока и се върви по билото между двата потока,като се минава през храсти,паднали от лавината дървета и камъни.Така и направихме.Има доста яка денивелация(голямо изкачване)!Мика започна да мърмори(тя още в началото не искаше да тръгваме по нея)!Ето далечна снимка на Априлци

Продължаваме да пъплим нагоре.Остават около 10-15мин до подножието.Теренът става по-труден.Изведнъж Мика изпищява-пътя ни пресича с нехайна скорост една усойница(тъй като аз бях първи-на около 1м пред мен)!Влечугото се скри в камънаците,а Мика се разрева и отказа да вървим напред!Знаеше,че ме е хапала змия(за малко не ритнах камбаната) и едвам се бях отървал! Отказа и да ме изчака сама!Заедно с плача взе да се промъква и паника!Брех,мама му стара!Оставаха около 10-15мин(е, можеха и да са 20-30мин,защото нагоре си беше малко алпинизъм),а аз се чудех какво да правя!Затова ходя сам!Няма как-слизаме!А и като гледах скалите,не мислех,че тя ще ги изкачи!Направих последни снимки

и се запътихме по обратния път!Е,пак съм доволен!Извинявам се за качеството на снимките,но със сапунерка и слънце,печащо срещу теб-това е!
 На връщане се разминахме с общо 13 души и 2 кучета.Понеже бяхме първите-давахме информация-колко остава,как е хавата.На водослива направихме стабилна почивка.Тук Мика позира вече успокоена

После-до колата и по обратния път.В 17.05ч бяхме в Стара Загора.
 Ами това беше!Общо взето съм доволен-получи се хубава разходка,видяхме нещо ново и красиво,за първи път ходих в Стара планина от към север!Очаквам ново включване!
 Бедете здрави!До нови срещи!И да се виждаме по пътеките!