неделя, 29 януари 2017 г.

Зимно по Витоша-вр.Черни връх-з.Ушите-вр.Камен дел-28.01.2015г.

Здравейте!Честита ви Новата планинарска 2017г!Живи и здрави!Да се виждаме по пътеките!И да пишем още по-интересни литературни съчинения!
 Сега,като приключих с пожеланията,да напиша някой-друг ред за поредното,но Първото за 2017г.ходене,с което открих моя планинарски сезон!То бе из Витоша!Първоначално не мислех да пиша нещо,защото ходенето бе за един ден,пуснах доста снимки,които ми донесоха много ликове или лайкове(или както там се казва)във фейса,за което ви благодаря!Но вече съм започнал да пиша тия пътеписчета(а както се казва-Consuetudo est altera natura-навикът е втора природа) и затова сядам да опиша това приключение.
 Няколко дни преди събота,моя гуру в планината(Иво) ми драсна един ред на лични-да ошетаме малко из Витоша за един ден-в събота!А,аз съм винаги на линия за такива неща!И така-станахме двама.После ми писа,че се присъединяват още трима-Петър(peca от форума),Румито(Румяна) и още един,който не знаех.Взехме да се събираме като д'Артанян и мускетарите.После се появи и Миледи(но затова-по-късно)!Побързах да си взема ден отпуск за да съм на разположение за джумпарето,събрах багажа и рано в събота-в 3.35ч хванахме трена за Пловдив,
откъдето с колата на Пецата щяхме да пътуваме за Софията.Там взимаме Румито(петия мускетар нещо бил възпрепятствуван) и беж нагоре по Витоша!
  По план пристигнахме при майната във Фелибето-в 5.20ч.Запознахме се на живо,че досега се бяхме виждали само на снимка,натоварихме се в Субару-то му, яхнахме Бойковата магистрала(тук-там надупчена като щвейцарско сирене от зимните ледени дупки,но това е извън темата) и около 7ч.бяхме на магазина(някакво Фантастико май беше).Започна чакането на Румито.Тя дойде,с колата се придвижихме до спирката,паркирахме я там и хванахме автобуса за лифта.За протокола-хванахме автобуса от Драгалевци и спряхме на последната му спирка-на станцията на лифта(е,не знам коя станция на лифта е-долна,средна или горна).Пак за протокола-ходил съм лятно на Витоша,като хванах автобуса от Хладилника за х.Алеко и от хижата-за Черни връх.Но сега,поради многото сняг решихме да бъде от Драгалевци.Такаа,слязохме,приготвихме се(щеки,очила,гети и прочие) и захапахме билото.Планът беше да отидем на Черни връх,а ако остане време-да качим и Камен дел,защото по думите на Румяна оттам се откривали чудесни гледки към София и Софийското поле.
 Времето беше чудесно!Шефът отново даде време разкошно!Температурата-около -15до -13 градуса,вятър-0м/с до 1м/с.А бе,направо си беше за плаж!В тоя ред на мисли-видяхме доста хора на върха и вървейки,бягайки към него голи до кръста-млади и стари,Е,мадами нямаше разсъблечени и по-добре,че можеше да стане някой сакатлък от зяпане(встрани от чудесно оформената пътека снегът си беше бая-дълбоко до коляно и се затъваше,затова трябваше да си гледаме в краката,а не насам-натам да въртим глави като махалото на Фуко)!
 Първите гледки към снежна Витоша,на път за Черни връх
Ето и колегите-отляво надясно-Пецата,Румито,Иво
Ето там,в далечината,зад онази кула е върха
Поглед назад-вижда се един дядо(най-отпред,който бе така добър да ми щракне една снимка)
С напредването на височината се откриваха и хубавите гледки



Колегите хич не бързаха-тук спират за почивка и раздумка
Тук,вдясно виждате пътеката,минаваща покрай заслон Ушите(вижда се на снимката),а отвъд него е вр.Камен дел
Докато моите хора се катереха в сладки приказки,аз като невидял(ами три месеца наистина не съм видял планина) отпрах нагоре,радвайки се на свободата,простора,чистия въздух и прочие.Спирах от време на време за да снимам със сапунерата ми.И най-вече-любимия ми Балкан
Тук,все едно си над облаците(опитах да хвана малко от този ефект)-море от облаци,а Балкана е един остров сред тях

И ето я моя милост(с любезното съдействие на един дядо)
Тук другарите се катерят,бавно,но славно
А слънцето пече ли,пече
Ето се показа и горната станция на лифта(май е Драгалевския,но не работи)

Там е и къщичката на ПСС.
 Вижда се вече и Черни връх с кулата,телевизионната станция и научните му сгради-
 

Пак малко снимки отвисоко


Наближавам целта


Вече съм на върха-това е пирамидата на върха и камбаната
Станцията-долу има столова(казва се Кукувиче гнездо,където може да пийнете топъл,планински чай и да хапнете палачинки и топли манджички)
 
Докато чаках да минат 10-те минути и да дойдат другите направих няколко панорамни снимки



Дружината дойде и започнахме да си правим фотосите

С Румяна и Пецата
Снимка на сградите
И в Кукувиче гнездо
След кратък релакс-стопляне,хапване,пийване,тагване(аз не можах,щото съм на Виваком,докато колегите с Ментел-нямаха проблеми.Ще го сменям аз тоя Виваком-и той като любимия ми Левски е гола вода) поехме надолу към Камен дел.След минаването на най-стръмния участък(едно бая стръмно дере),Пецата извика-я,това е Меги(не Маги от едноименния филм).Оказа се наистина Меги(Миглена).Започнаха прегръдки(с Иво),запознанства(с нас).Тя отивала да хапне палачинки на Черни връх,но за да не е сама,прежали палачинките и се присъедини към нашата чета.Заедно към следващата цел-Камен дел.На слизане от Черни връх(виждат се стълбовете дим на Софийските централи)
Така в сладки приказки с Меги(Миледи по моята таблица) вървяхме към Ушите.Тя се оказа много печене в това планинарство(Иво ми говореше с възхита за нея)-катерила зимно Кончето,Джамджиевия ръб(майко мила),участвувала в ултрамаратони!Една нежничка,слабичка,момиченце,но железна,направо Миледи!Корава пичка!Евала!
 Вървим ние,а Пецата и Румито минават напреко през един участък.Да,ама те са със снегоходки и направо летят!Ние нямаме тая екстра и газим.Меги е пред мен и минава с леко хлътване,Ама Меги е колкото една торба цемент,а бат'Гунди-не.Резултат-бат'Гунди,както препуска надолу,в един момент хлътва с единия крак до коляно в снега,а другия-остава над снега и от инерцията забива лице разчекнат като жаба за дисекция!Така се повтаря този кадър 3-4 пъти докато излезем на пътеката.Бая зор видях,че и се изпотих от тези повторения!
  Други премеждия на този етап нямахме!
 Така наближихме вр.Ушите
и едноименния заслон
Както се вижда и тук летуват хората.Продължихме още малко и се изкачихме на последната дестинация за днес-вр.Камен дел
Румито беше права-от тук се откриват великолепни гледки към София и Софийското поле.Само да спомена-от тук беше снимана Новогодишната заря над София и снимката обиколи фейса,предизвиквайки много възторжени коментари и одобрения!Пишейки тези редове се сещам за един мой приятел,фотограф,който ако беше дошъл,щеше да остане очарован от това място!Жалко за него,дано го посети някой ден!



Това май е телевизионната кула
Ето и мен


Малко снимки с фон Софията


Още снимки(тоя път с телефона)

Долу,онова бялото леко вляво е Драгалевския манастир
И една обща снимка на нащата дружина-отляво надясно-Руми,Меги(жалко,че не се снимах с нея-белким да прехвана малко от нейното височинно безстрашие),Иво,Пецата
После,ами после тръгнахме към колата.За да не чакаме автобуса(в празнични дни са нарядко) и да не се лангъркаме надолу,тръгнахме по пътеката(с червена маркировка) за Драгалевци.Малее,тука вече нямам снимки,защото бях зает с оцеляването си.Но да си призная-грешката беше моя-имах в раницата котки,Иво ме посъветва да ги сложа,но ме домързя!И какво стана-Иво сложи неговите и маршируваше като строевак на плаца,а ние-къде вървяхме,къде се лизгахме по снега.Пътеката си беше бая стръмна и аз на места се пързалях по няколко метра като Пепи Попангелов,предизвиквайки удивлението на Румяна,която беше зад мен.Обувките ми бяха като ски и аз въртях задника като бразилска танцьорка в опит да забавя спускането и да пазя равновесие!Така минавах манш,след манш,но в един момент се хипнотизирах и се изплющях по гъз на снега.Веднага получих приток на адреналин,разсъних се,концентрирах се и довърших благополучно серията.Даже влязох пръв в Драгалевци,следвайки по петите един местен батко,като за тази цел минах през няколко заледени участъка и направих някой-друг пирует в стил Максим Стависки.Другарите се забавиха и заради факта,че трябваше да реанимират един скейтбордист,който опита да пробие с глава снежната настилка и изпадна в кратък ступор!
 Ами-после е ясно-оставихме Румяна,Меги,Пецата ни остави на Централна гара Пловдив и с обещания за нови срещи и походи се разделихме.Ние с Иво хванахме влака от 19часа за Стара Загора и в 21.07ч пристигнахме,а в 21.30ч си бях у дома.
 В заключение искам да обобщя-прекарах си чудесно(надявам се и другите-също),видях се на живо с приятел,запознах се с други,изобщо-прекрасен ден,изпълнен с много емоции,преживявания и най-важното-ГЛЕДКИ!
  Това е от мен!Бъдете здрави!До нови срещи!