вторник, 13 юни 2017 г.

Еднодневно на вр.Мара Гидик(Марагидик,Русалка)-12.06.2017г.

Здравейте отново!След дълго прекъсване отново сме на планинска тема!Дълго се колебаех,дали да пиша това еднодневно ходене или не!Накрая реших да драсна два-три реда-за да не се губи тренинга!А и първият път е най-трудно-искам да кажа,че сега като не пиша,после по-лесно ще се отказвам от други пътеписи!Вече и аз взех да ставам като Иво(градския)-да ме хваща мързела за писане!По-лесно е да пуснеш няколко снимки във фейса за да отбележиш събитието,отколкото да мислиш,да пишеш,да координираш снимки,инфо и т.н.И без това сега в забързаното ежедневие,хората мятат един поглед на снимките и продължават!Няма кой да си губи времето в четене!Ама все пак реших да спомена за това драпане,защото се сетих,че може някой да реши да го направи и да има готово инфо!Питат ме приятели-как да отидат нейде и аз като съм ходил казвам-прочети и отивай!Хахаха!Да това определено е повод да продължа да се правя на писател-хуморист,хахаха!
  И така-давам по-конспектирано!Както винаги-сам!Единият бил на работа,другия-на доктор,третия-искал по-засукани панорами!Е,и сам не е зле!Никак не е зле даже-ти си определяш темпото,почивките,песните,стихотворенията и другите дребни благинки!
 Значи-по същество-бях решил да ходя двудневно из Балкана-на Пенчовски водопад и вр.Марагидик.Но нещо не ме грабна тоя водопад и реших само да обядвам на Русалка,а пръскалото-за друг път.Нали трябва да имам повод за ново ходене!Освен това исках малко да се откъсна от домашните му глупости поне за ден!Седя си в тая кутийка,горещо,тегаво,волю-неволю се занимавам с някакви влюбени пуберки,дето летят на крилете на любовта(а то се оказало,че е на опашката на сперматозоида),псевдопуберки,които разучават по цял ден пантомимата(мъчат се да правят нещо средно между жестовете на глухонемите и тия от морската навигация),неврозни застаряващи физикохимички с афинитет към вталяването(спихването) и розовото масло!Хубаво е,макар и за ден да оставя тия неща и да се разходя свободен из природата!Олеква ти!
 Така-значи-багажа-събран и с колата-на път!Казанлък,Габрово,Острец.По пътя,през Шипченския проход видях изгрева-беше невероятно-едно голямо червено кълбо се показва над хоризонта!Жалко,че нямаше място да отбия,да махна светкавицата на сапунерката и да щракна фотото!Набързо с една ръка(с другата-шофирах)извадих апарата и щракнах в движение
После-кв.Острец.Паркирам колата на една асфалтова отбивка-обръщало и оттам-нататък-пеша.Може ако сте с по-висока кола да продължите още два км,докато свърши асфалта,после я оставяте нейде на сянка и тръгвате.
 Пътят минава в началото покрай р.Острица

По-нататък имаше чудесни водопадчета и прагове,реката се виеше много красиво,но нещо нямах мерак да спирам на всяка крачка и да щракам!Това е "пенсионерската пътека" за х.Тъжа( по нея се върви за да се стигне към подстъпите на върха).
Има и друга-покрай паметника на Цанко Дюстабанов,но тя е по-стръмна,на места се губи и можете да се объркате!Затова карайте по тази.Пак да поясня-това е Русалийския проход(един от Старопланинските проходи),свързващ Севера с Юга(кв.Острец със с.Тъжа).Значи тръгвате по този път и карате по маркировката(жълта или жълто и синьо,а има и табели).След време този рахат свършва и започва едно катерене през камъни,но не се безпокойте-има доста добра маркировка!Само трябва да гледате и околните дървета.
  Началото-в 7.36ч.Влага,мъгла,кал.Няма нищо общо със Стара Загора.Тая мъгла като ме хвана още на Шипка и така-до края.Е,още беше рано!Знаех,че по-късно тя ще се вдигне.Та вървя из мъглата,пътеката е много тегава-камъни и пак камъни!Изровени,свлечени от дъждовете.На места сечах направо,следвайки марките.Много си беше зор!Не знам за другите,минавали оттук,но за мен-голям зор!Няма нищо общо с пътеката откъм с.Тъжа-там минаваш през три тераси,хвърляш три кила пот и излизаш на пътя(ама пътя е хубав-постоянно минават джипове и камиони-поддържан път),вървиш и пееш!А тук-драпаш из камъните,псуваш,потиш се като прасе и се катериш!Мамка му стара и катерене-близо 1300м+!От 500м н. в.-на 1890м н.в.Бая зор!В края задникът ми беше подгизнал от пот,панталоните-залепнали за него.Мислех си,че ако беше тук нашия фотаджия-Шаханов,можеше да ми направи снимка и да участвам в конкурса"Мистър Мокро Дупе".На всичко отгоре като катерех последната отсечка преди върха,мокрите ми кайсии взеха да замръзват.Е,то не беше проблем-при тях температурата трябваше да е с 2-3 градуса по-ниска от телесната за да не се нарушават обменните процеси и качеството на матр'яла!
 В началото-чешма
Има и в края-така,че 2 броя по 500г бутилки са добре-на мен стигнаха.После започна ходенето по камъните(мъките)!Мъка,мъка,мъка!Гледаш да не стане някой сакатлък,гледаш и марките,че има много дърварски пътеки и вървиш!В 8.30ч-кратка почивка.После пак захапах баира.
 Минах покрай мястото,където е починал един от емблематичните хижари на Стара планина
Много хубав човек!На 8.03.2015г слиза от х.Тъжа с още двама приятели към Острец да разчиства снега(да прави пъртина) за туристите.Снегът е бил бая-около 50-60см.Свършват работата и на връщане тук получава инфаркт и умира!Бог да го прости!
 Пътем успях да вдигна глава от краката си и дърветата нагоре,и да видя нещо
Ето я и другата чешма-значи наближавам края на мъките
Влизам в територията на НП Централен Балкан
След малко се показа и вила Табите
А пътят си продължава.Там в далечината се вижда и х.Тъжа(но днес нямаше да отивам там)
Излезе хижарят-малко лафче и снимка на моя милост
Както ми казаха местните-от Табите-вдясно.Хижарят-потвърди.ГПС-също.Значи тръгнах вдясно-имаше следи и някаква пътечка.Според ГПС след време трябваше да се свържа със синята маркировка,идваща от Тъжа.Така и стана.
 Последен напън за катерене!Но той беше най-тежък.Право нагоре!На едно по-равно място се свързах със синята марка от Тъжа.Като казвам синята марка-имам предвид-на машинката.Там-горе няма марки.Ако не носите машинка-следвате едва видима пътека.Ако има мъгла,нищо не следвате-по-добре не се качвайте!В случая имаше лека мъгла,а аз имах и ГПС.На всеки няколко крачки спирах,но все пак с доста прилично темпо се движех.Малко снимки-вижда се х.Тъжа
Ей там горе трябваше да отида
Бая баир!
  Най-после след три часа ходене(от начална точка до крайна точка),драпане съм на върха-в 10.35ч.
Малко история или легенда.Според нея-сестрата на последния български цар-Иван Шишман-Мара,отивала в Охрид за да станела част от харема на султан Мурад.Тя била дадена от Иван Шишман като част от мирния договор между него и султана.В замяна Мурад се задължавал да не напада българското царство.Вървял кервана от Царевград Търнов през Русалийския проход и по едно време княгинята поискала да се качи на този връх за да видела за последно своята Родина.Качила се и от мъка започнала да плаче!От сълзите й се образувала р.Тъжа.а върха нарекли-Мара Гидик(хубавата Мара)!
 Толкоз по история!От върха(той се пада северно от билото) се откриват чудесни гледки към централното старопланински било,вр.Вежен.вр.Братанеца,Северния джендем,гр.Априлци!Невероятна панорама!Да,ама в хубаво време!А при мен времето хич не беше за снимки


Северният Джендем така и не се показа


Разпънах софрата и седнах за хапване,пийване и надежда за някакви що-годе снимки.Съхнех,хапвах и от време на време-щраках







Мъгелите се разнасяха колкото да заснема Априлци и скриваха всичко друго!Е,не е болка за умиране!Направих си хубаво ходене,качих се на връх,който не бях качвал,бях сам с природата,видях красиви гледки от върха(за разлика от фотото)!Прекарах чудесен ден,далеч от ежедневието!
 След около 30 минути се наканих да тръгвам.По същия път-обратно!Нови мъки-сега пък със спускането-много натоварва колената!Но няма как-където има катерене,има и спускане!Значи псуваш по два пъти-на отиване и връщане!Е,имаше и по някоя песен за да минава времето!
 До колата-без проблеми.Те започнаха по обратния път-след като се отцеди адреналина,ме връхлетя умората,подсилена от изминалата нощна смяна!Мислех да спра нейде и да подремна,но докато се наканя се прибрах!Само с две навлизания в другата лента,но хората бяха любезни и ми свиреха с клаксоните на колите си!Кой знае,може и да ме псуваха!
 Ами това е!Още един хубав ден сред природата,още един хубав пътепис!Сега да ставам,че трябва да ходя да купувам домати,краставици да правя салата за шефките!И да мисля за следващия маршрут!