Христос Воскресе!
Здравейте отново!Не мога да се наканя да започна!По Великден ми се събра 4 дена почивка и реших да отбележа подобаващо светлия християнски празник-Великден с планинарско ходене.Къде?Времето за април го даваха с валежи,вятър,но по Великден Шефа(най-главния) се смили и отпусна три прекрасни слънчеви дни-петък,събота и неделя-само за планина.Имах два варианта-1.един участък от Ком-Емине-най-калпавия-след Котел-Върбишки,Ришки проход и 2.Рила.Понеже не ми се драпаше из оня джендем(за мен-кошмарен по време на КЕ 2013г.) и както се досетихте от заглавието,избрах втория-Рила.За това спомогна и Иво(колегата от форума и мой градски),който ми даде тази идея,защото от година не е стъпвал на Рила.Планът беше да отидем на Боровец,където да оставим колата,после-на х.Мусала(преспиване),на втория ден-вр.Мусала(и по желание-Близнаците).връщане в Боровец,с колата-до с.Говедарци,където да я оставим,а ние да издрапаме за около 2ч.до х.Мечит(нощувка),а в неделя-ходене до едноименния връх,после обратно до превоза ни и-до дома.Както се казва във всяко начинание най-напред се проваля плана-така стана и в този случай,но аз изкарах чудесно и не съжалявам за нарушения график.А времето беше приказно!
И така-петък-взех Иво от тях и тръгнахме за Боровец.Към 9 и 15ч паркирахме пред някакъв хотел,платихме такса 10лв за 24ч престой(по-добре там,защото на паркинга на Царска Бистрица-безплатен, всичко беше запълнено).Звъннах на нашите,че засега се движим по план.
Снимка за началото
Тука е пред лифта за х.Ястребец
За да стигнем до началото на Мусаленската пътека,по която трябваше да тръгнем за х.Мусала(защото лятната от х.Ястребец е опасна през зимата),вървяхме малко по щосето
и след резиденцията Царска Бистрица се отбихме за нашата пътека
Да добавя-тук беше друга България-сняг, сняг и пак сняг!Не е като при нас в ниското и равното!Добре,че имаше стъпки на 1-2 души преди нас,та не се наложи да газим много-само да колене(тук-там),докато излезем на пистата(пътеката е превърната в писта-всичко в името на парите,всичко за благото на паралиите)!Началото-
Това отгоре е лифта,отвеждащ скиорите до х.Ястребец-за пистите.
Известно време сме в гората(преди да излезем на пистата)
Иво набира скорост
Излязохме на пистата и се подпрях да почина
После тръгнах след водача на експедицията
Наложи се да сложим котките
Покрай нас профучаваха скиори(малки и големи) и скейтбордисти
Малко зимен пейзаж от Рила
А това там,със бялата върхушка над него е утрешната ни цел-вр.Мусала
Стигаме до долния край на една от пистите-Маркуджик-2
Продължаваме напред-има още бая до х.Мусала.Тук съм щракнал двата върха-Мусала и Иречек(този острия вдясно-вижда се едва е Мусала,а вляво от него-централно на снимката е Иречек)
От голямата надморска височина,сухия въздух и голямото потене(изкачвахме около 1000 м денивелация с 11кг раници на гръб) пиехме вода като жадни коне и тя логично взе да привършва.Напълнихме бутилките със сняг за да може да изкараме до хижата,където щяхме да разтопим повече на газовото котлонче
Вече приближаваме все повече Мусала и Иречек
Най-накрая,след 4 часово драпане и пазене от скиори,скейтбордисти(и псуването им,че минаваха досами нас) стигнахме до хижата
Тя беше почти затрупана от снега.Снимал съм прозорците за да се уверите
Вода-нет!Къпане-нет!Други градски луксове-също нет!Имаше външна тоалетна-в дамската не съм влизал,но в мъжката,лайната бяха над дупката трябваше да се облекчаваш полуклекнал.Щях да щракна снимка,но нямаше да е подходящо за хора със чувствителен стомах! Е на планина-като на планина!С миенето и подмиването-както и да е ,но пиенето е друга работа-водата е жизнено необходима!Затова напълних торбата със сняг(избягвах местата със жълти точки,запетайки и други фигури по обясними причини) а Иво започна та го топи
Виждате торбата до масата.Напълнихме бутилките.Водата имаше вкус на дестилирана(Иво не я одобряваше,но аз не придирях-все пак това е чиста,натурална вода и с това разполагахме в момента)!Това е стаята за спане-е не беше супер лукс,но беше двойка и парното-на макс.(спахме на отворен прозорец).
Надвечер излязохме за малко снимки.Ето това е утрешната ни цел-вр.Мусала-виждат се кулите с уредите
Моя милост на фона на Мусала и Иречек
И на хижата
Сутринта на другия ден потеглихме в 6.30ч
Пътят минаваше през Иречек
А на изток слънцето изгряваше
Първите лъчи огряха и първенеца на Балканите-вр.Мусала
Започна голямото бъхтане нагоре.Стигнахме до заслона-Еверест
Това е Иво,а това съм аз
Самият заслон е затрупан догоре-едва се вижда вратата
Малко история-заслонът е бил подарен на непалците по случай първото изкачване на българин на Еверест,но те го върнали,защото материалите на били екологични,а нашите къде да го сложат-и го турнали тук-в подстъпите на Мусала(инфото е от Иво-винаги има какво да научи човек).Не се лъжете по табелата,че пише заслон Ледено езеро-това е заслон Еверест,а заслон Ледено езеро е ето тази порутена постройка зад мен-до коловете за въжето
Като стана дума-започна катеренето по въжето.Лятото си има хубава лятна пътека,но зимата по нея е невъзможно да се движиш-затрупана е,затова-само въжето
Малко почивка
След минаване на два опасни участъка-над тях нямаше въже,а единия ме разплака на връщане,стигнахме до върха
Вр.Мусала-първенеца на България и Балканския полуостров-2925м.
Наблюдателницата е затрупана до покрива
За това-после,сега-малко снимки на Покрива на Балканите-
Иво реши да покори вр.Близнаците,а аз-да си почина в наблюдателницата.Защо не отидох и аз с Иво-не знам,може би остарявам,а може би исках да остана насаме с тази дива,снежна красота...и с Шефа...Реших да вляза да пия един чай.Влизането беше необичайно-през горния прозорец на вратата
Другото беше затрупано.Вътре-уют-радиатора(електрически)работи,пих два чая(чудесни са,нямат нищо общо с тия градските пакетчета),после подремнах малко
Излязох навън-времето-прекрасно,топло-около 9 градуса
Дойде един мъж,запознахме се-казваше се Румен и е бил един от съратниците на Дойчин Василев,ходил е на Аляска.Жалко,че не се снимах с него-много приятен човек-истински планинар.Каза,че сега в Стара Загора имало петдневна прожекция в библиотеката на филми и видеоматериали с планинска тематика,направени от него и колегите му.Имал и бизнес в Стара Загора,а бе мноого приятен човек,доста си поговорихме,показа ми някои върхове,разказа ми интересни неща,а аз ги документирах.Както казах по-напред-винаги човек може да научи нещо ново,а той знае много за планините!Ето сега-на тази снимка под кръста(явно надгробен паметник) се виждат Трионите,а след тях е вр.Малка Мусала
Тук върховете ограждат долина,от която започва една от големите български реки-Искър
А тук снега в тази долина(циркус) дава началото на друга голяма река-Марица
Това е главното вододелно било
То разделя на две циркусите-вдясно е на р.Искър,а вляво-на р. Марица.По-нататък ми показа и откъде започва друга голяма река-Места.Зад вододелното било е била границата между Княжество България и Източна Румелия.Показа ми и вр.Скакавците Сакън дупка,много и интересна информация-жалко,че не успях да документирам всичко!
Но всичко има и край-Иво се завърна от Близнаците и трябваше да тръгваме надолу.По обратния път назад беше доста страшничко,на едно място мислех,че ще умра-само едно снежно връхче(не знаеш под него какво има-камък или пропаст),тясно,тясно!Добре,че нямаше вятър,иначе в пропастта щях да полетя и аз,а не само празната ми бутилка!Къде по гъз,къде по корем,успях да мина опасния участък.Тук Иво ме е снимал как съм седнал и се опитвам културно да върна лайното си обратно в задника си(да ме прощавате за изразите,но си беше страшно)!
Но след това дойде и голямата награда-срещнахме Кирил Николов-Дизела,трениращ за поредния маратон-много хубав и земен човек!Щракнахме си снимка за спомен с него(може би това е най-ценната ми снимка в албума).Тук е с Иво
А тук-с мен
Надолу-скоростно към Боровец.Пътем се отбих да видя резиденцията-Царска Бистрица.Входът е 3 лв,а за ученици и пенсионери-2лв.
Много приятно място-царския дворец(сега музей),ВЕЦ,параклиса"св Иван Рилски Чудотворец"
После-на колата и-в с.Говедарци.Паркирахме и тръгнахме за х.Мечит-започнахме изкачване по едно дере с много сняг и нападали дървета-вървиш и изведнъж затъваш до колене.Пак сняг,пак газене!Много ми дойде-два дена газя,катеря,газя,слизам-разбих се!В един момент седнах и казах на Иво,че не мога повече-ще пукна до хижата!Стомахът ми беше станал на семка,бях жаден,но като пиех вода,ми се повръщаше,на всеки 3-4 крачки спирах и пъхах като асматик.Бях разкапан!Казах,че дори и да стигна до хижата(даваха го за 2часа,но ние щяхме да стигнем поне за 3ч.с това темпо),утре нямаше да качвам върха,затова да се разделим-аз ще спя и ще го изчакам в колата в селото,а той да иде до хижата,да качи върха и да се върне при мен!Иво(и на него вече май му беше дошло нанагорно-той за разлика от мен качва и Близнаците) не се съгласи и каза да си тръгваме,защото сме капнали(планината няма да избяга)!
И така обърнахме обратно към колата и към дома.Пътем видяхме много щъркели,снимах една двойка в гнездото им.Точно направих снимката и те започнаха секс.Бях очарован-за първи път виждах секс между щъркели.Бях толкова погълнат от щъркелския Плейбой на живо,че забравих да снимам!Да му се не види-това беше интересно-големи чупки,големи движения!
Ами това е!Не изпълних програмата на 100 %,но останах много доволен-прекрасно време,прекрасни хора,научих нови неща!
Приятен ден от мен!Живи и здрави!Весело прекарвне на Великден!
