Геопровал Искър Панега-30.07.2014г.

След "Чудната"атракция,за която писах в миналия пътепис реших да направим ново ходене до друга атракция-Геопарк Искър Панега.Три пъти стягахме багажа и още толкова го прибирахме,заради големите дъждове,порои и градушки,обхванали страната през месец юли.Значи-на работа съм-време-прекрасно.Идват двата почивни дни-дъжд!На тези,които са чели предишните ми творби им звучи познато!Колебаех се между тази дестинация и другата(в Родопите).Но за другата ми трябваха три дни,защото исках да посетим повече места,без да се притесняваме,че времето няма да ни стигне!
 И ето-на 30.07. Шефа(отгоре) даде рамо-хубаво време!Приготвихме багажа за четвърти път.Доста ме изкушаваше мисълта да се обадя на колегите за да си взема ден и да идем в Родопите,но ме спря мисълта,че ще си взема ден без предварително предизвестие(от днес за утре),а хората може да са си направили плановете-защо да ги развалям?После,през цялата екскурзия съжалявах-времето беше прекрасно,но дестинацията беше провал за моите хора,а в известен смисъл и за мен!Ходенето беше замислено за два дена,но стана за един!Аз бях излязъл от нощна смяна и вечерта като се прибирахме(22.30ч.)едва държах очите си отворени,на няколко(доста)пъти обърквахме пътя(за първи път стъпвах в този район).И докато аз като планинар приех по-филосовски нещата(в планинските си преходи не винаги съм успявал да изпълня първоначалния си замисъл),моите хора бяха тотално разочаровани и у мен остана малко горчилка,че не успях да им доставя удоволствие с тази дестинация!Трябва да се явявам на поправителен изпит,ха ха ха!
 Но да караме подред!Само да вмъкна за последно-както ще забележите-писането е повече от снимането хахаха!
  Тръгнахме лежерно-в 7.45ч.С настроение минахме Шипка,после Габрово,Севлиево(по този път минахме преди години,когато отивахме за Крушуновите водопади),хванахме главния път за София.След объркване и малко мотане уцелихме отбивката за Угърчин,после-Дерманци и стигнахме Луковит.По-напред споменах,че екскурзийката беше замислена като двудневна,с преспиване в хотел или в Пешерния дом в Карлуково,но стана разочароващо еднодневна!
 Значи трябваше да посетим две места-Ландшафтен парк Панега(който се намира до Луковит) и Карлуковски карстов комплекс(край село Карлуково).
   Има много писано по темата,снимки(особено на феномена"Очите на Бога",затова е разбираемо,че реших да посетим този район.За протокола да кажа-всичко е доста преувеличено(лично мнение)!Съвет-гледайте датите на тези публикации,преди да решите да предприемете нещо!
   Та,намерихме Ландшафтния парк Панега.Преди може би е било красива и поддържана екопътека,но сега е занемарено.В началото има фургон,от който продават напитки,сандвичи...Продавачката каза,че с кола спокойно се стига до моста(съвет-ако колата ви не е 4х4 не слизайте!).Моята съпруга ме посъветва да я оставим  и пеша(близко е)да слезем до моста.Но пуста ,корава планинарска глава-не слуша!С колата слязохме долу(с бая зор-пътя е поизровен от пороите,много камъни,от които се пързаляха гумите).Всичко е запустяло.Представете си следното-жега-33градуса,избуяли от дъждовете треви и храсти,от които излитат водни кончета,скакалци,оводи и разни други хвърчащи твари!В тоя пек(беше около 12.30ч) със сигурност имаше и змии!По-нататък се виждаше беседка,но тя беше обрасла отвсякъде с треви и храсти и не исках да рискуваме да попаднем на нещо пълзящо!Ето началото на пътеката:

Малко фон:

Децата не понасят летящите гадинки,взеха да подскачат като нестинарки,да пищят и категорично отказаха да тръгнат с мен!Майка им остана с тях за да не са сами!Аз тръгнах(казвал съм-и сам войнът е воин).Много ми беше тегаво из тая избуяла трева,от която излизаха и изпълзяваха разни гадинки,да не срещна нещо по-опасно,но бях свикнал от КЕ на такива ходения(а сега бях и с високи обувки,а не с маратонките,както тогава)!Та вървя по пътеката и стигам до това:

Явно и аз бях до тук-реката е заляла всичко и ако исках да се кача на мостчето,трябваше да прегазя тези 3-4метра.Опитах с щеките да измеря дълбочината-поне в началото ще газя до колене!Отказах се!Обратно при семейството,в колата и към Карлуково.По обратния път докато изкачим стръмния склон,си беше голям екшън-от напечените камъни автомобила се хлъзгаше и свличаше надолу.Подложих зад задните колела камъни,но понеже съм с предно предаване-предницата играеше по камъните и не искаше да зацепи!Махнах подпорите,спуснах колата по-надолу,излязох от пътя в тревата,подадох газ,колелата зацепиха и успях да изкача склона!На косъм!Друг път ще си слушам женичката!
  Порядъчно изнервени потеглихме към втората дестинация-Карлуковски карстов комплекс.Целта е да видим "Очите на Бога".С.Карлуково е на 10-12км от Луковит.
   По някое време пристигаме.За разлика от първия път,тук пътя е много хубав!Паркираме на поляната и се каним да влизаме в пещерата Проходна(тук са "Очите на Бога"-скален феномен.който удивително прилича на очи)!На входа ни предупредиха,че братушките снимали някакъв филм за дракони,да внимаваме със снимките!За късмет ги хванахме в почивката! Пещерата Проходна е най-дългия пещерен тунел в България-365м.Двата й входа са високи около 56м.Тя е широка,просторна и естествено осветена,защото в средата, вследствие на ерозията се е образувал скалния феномен "Окната"(или "Очите на Бога")-два еднакви отвора с формата на очи.Тук се практикуват скокове с бънджи(но заради филма,не успяхме да видим),снимани са(и в момента снимат) чуждестранни и нащи филми(сред които "Време разделно").Но стига съм плямпал, да дам малко снимки!Ето го входа:

На слизане в пещерата

 

Вътре сме-наистина изглеждаме като мравки:

 

А сега-

Ето ги в пълния блясък-"Очите на Бога"-

Даа,наистина е зашеметяващо-все едно някой отгоре те гледа!
 Ето и слънчевите следи-

Доволен съм,че случихме на слънчево време за да видим по-добре тази красота!
 Снимка и отвътре,но в по-близък план-

А това е и изхода-

След него има пътека за Пещерния дом,но ни посъветваха да не минаваме по нея-имало много змии.Затова се натоварихме на колата и отидохме с нея.Пещерният дом е много близо-затова хората от снимачния екип ходят пеша от пещерата да него.Той е просторен,хубаво направен,има ресторант(цените са добри).От високо постройката прилича на прилеп.Той е изграден в скалата и от него се откриват красиви и просторни гледки към Искърския пролом,река Искър.

Виждат се жп линията София-Мездра,а също и "Веселата болница"-дома на лудите(жена ми искаше да ме записва там)!

В 15.05ч,след кратка почивка потеглихме за дома,тъй като след всичко жената не искаше да нощуваме(наистина много им се насъбра-жега,4ч пътуване,разочарование-освен последното(но и то не я впечатли така както го направиха "Чудните мостове").На връщане минахме през Троян,прохода Троян-Кърнаре,Сопот,Карлово,Калофер(исках да зърна любимеца си-вр.Ботев-вижда се от шосето-но този път той беше забулен в дъждовни облаци).Минахме през с.Енина да се отбием в "Пъстървата",където вечеряхме и към 22.30ч.се прибрахме.
 Равносметката е дълъг път,жега и малко/много излъгани очаквания!То и за Крушуновите водопади беше еднодневен круиз,но там гледките си заслужаваха!Е,случват се и такива неща!Важното е да бъдем оптимисти и с надежда да гледаме към следващата дестинация!
 Приятен ден!Живи и здрави!Отиваме на поправителен хахаха!

Сливодолското падало-Чудните мостове-28.06.-29.06.2014г.

 Здравейте отново!Такаа,правилно казват,че ходенето е по-лесно от писането!Но,няма как,трябва да опиша последното ми ходене(този път-семейно) из Родопите!Извадих от хладилника половин диня(за изстудяване на мозъка ми,който след малко ще заври),нарязах я и започвам разказа!
 Най-напред-мислех за двата дена почивка да отида в Балкана,че имах малко недовършена работа там,но времето го даваха дъждовно в петък и събота(а аз почивах в събота и неделя) и понеже ми беше втръснало да ходя като мокра кокошка по пътеките,реших да сменя посоката-обърнах поглед към малко изследваните от мен Родопи.Решено-отиваме в Родопите.Този път заедно със семейството(нали все пак съм женен).Маршрутът готов-Сливодолското падало(най-високия водопад в Родопите) и скалния феномен-Чудните мостове.
 Събота е.Малко е облачно!Излизам от нощна.Прибирам се,стягам багажа,надувам свирката(с която будя мечките в Балкана),моите хора рипат,плисват 2-3 шепи вода на лицето и тръгваме.
 Пътуването започва сравнително спокойно.Първото спиране е малко след Чирпан,когато се наложи жената да изпусне малко водата в една слънчогледова нива.След свършването на работата,тя се връща с усмивка на облекчение,

но малко преди да се качи в колата,видях,че един слънчоглед клюмна!Мислено го съжалих-явно му е дошло в повече PH на водата!
 Без произшествия стигнахме Станимака(Асеновград) и пътем решихме да видим Асеновата крепост.Речено-сторено!Паркинга е 1.50лв,а входа за семейство-7лв.Малко история-имам слабост към тази наука-крепостта е построена от византийците,отначало се е наричала Петрич.Имала е три строителни периода,като най-големия е по времето на цар Иван Асен ||  и затова е наречена Асенова крепост.За строителството свидетелствува и изсечения по негова заповед скален надпис.Ето и малко снимков материал:

Навремето е била голяма крепост,но днес това е останало от историята.
 Малко панорамни снимки на Родопите и на Асеновград(вижда се и река Асеница(Чепеларска река)).

Всъщност най-голямата забележителност на крепостта е църквата(то и само тя е останала)-един от първите православни храмове в средновековна България,който има кула,служеща едновременно за камбанария и наблюдателница.Малко снимки отвътре:

А ето и Асеновия надпис:

   Продължаваме-следващата спирка е Бачковския манастир"Успение Богородично"-втория по големина манастир у нас.Построен е през 1083г. от Гигорий Бакуриани-грузинец висш служител на византийския император Алексей | Комнин.Отначало е бил построен за грузински монаси.Чак през 1344г. е отстъпен на цар Иван Александър.След падането на България под османско иго се смята,че патриарх Евтимий е заточен там.Там се оттегля и вселенския патриарх Симеон след свалянето му от престола през 1467г.

Имаше и други забележителности,но времето нямаше да стигне и ги оставихме за друг път,а ние продължихме по-нататък-Сливодолското падало.Началото е веднага след 3 тунел от Асеновград или 1 тунел след Бачковсия манастир.След излизане от тунела,отдясно е Рибарника-продават прясна пъстърва-9лв кг,а отляво е пътеката за водопада-

На нея пише,че се стига за 1.30ч,но не е вярно-спокойно отивате за 1час.В началото има табела,указваща,че това е защитена местност"Червената стена" и пътеката минава през нея-забранено е отклоняването от пътеката!Маркировката е отлична.

Ето я и нея:

Минава се изцяло през гората.Сянка,красота,спокойствие.Тук-там се виждаше и родопския силивряк,редом с другите растителни видове.Минавахме по доста мостчета,които внасяха прилика с екопътека "Бяла река".

 

Не,това не е водопада!Той е още по-нататък!

 

 

Пристигнахме-

Ето го и 50-метровия красавец-

Снимки-

Пак-

Пак-нямам насита-

Реших да тръгна нагоре по пътеката за да достигна мястото,откъдето водите на река Сливов дол се спускаха от 50 метра.По реката имаше и други по-малки водопадчета,които ми напомниха за Крушуновите водопади-

А ето и мястото,откъдето реката се спуска надолу-

Някой беше сложил и националния флаг

Панорама от върха на водопада

Тук съм щракнал моите хора долу(снимката е на макс.зуум)Ще ги видите като фигурки между листата на дърветата

Почивка и поемаме към Нареченските бани,където ще нощуваме.Пристигнахме,разтоварихме дисагите и излязохме да се поразходим(за първи път сме тук).Изведнъж благоверната ми изпищя-МУЗИКА- и хукна като камила,вървяла дълго в пустинята и надушила водата в оазиса!Малките камилчета-естествено-последваха маминка!Аз,бавно и достолепно като селски бик тръгнах след стадото!Като пристигнах,видях-

Имало празник-казват,че било на селото,но аз мисля,че ни организираха посрещане!В наша чест свиреше оркестър"Марица"от Асеновград и играеха самодейци от клуб"Везеница"!

Благодарим на хората за топлото посрещане!
 След загрявката,продължихме разходката,замезихме в "Трите бора" и се прибрахме за къпане,и нощувка!
 На другия ден станахме в 8ч.и потеглихме за Чудните мостове.Хващате пътя за Смолян,минавате през село Хвойна,достигате разклонението за с.Забърдо,като се отбивате наляво.Има си табели,просто е невъзможно да се объркаш!Пътят става по-тесен,следва коритото на река Забърдска.Асфалтиран е.Достигаме до самата хижа-Чудните мостове.Има си паркинг-безплатен.А ако е зает-паркираш наоколо.

Малко снимки и на хижата-много кокетна и спретната хижа!Спокойно можете да пренощувате-има си баня,ресторант,телевизор-а,бе,направо е цивилизация!Нощувка-12лв.Цени-народни!

Отвън маси със сянка...

 А сега-черешката-феноменът Чудните мостове!Другото им име е Еркюприя(от турски на български-"ер"-земя и "кюприя"-мост,т.е. скален мост.Смята се,че тук е имало пещера,издълбана от водите на река Дълбоко дере,която се е срутила при земетресение.Водите на реката са отнесли част от падналите камъни и така са се образували двата моста.По-красивият е големият.Впечатлява с размерите си-дълъг 96м,широк 7-45м,висок 14-43м,дебел 10-15м.Започва с три големи като очи отвори и завършва с един.Счита се ,че това е най-високия пещерен отвор в България.Река Дълбоко дере минава през него и продължава през малкия мост.Отгоре, по големия мост има пътека,която води до с.Забърдо(Чукуркьой-село в дол)..Вторият(малкият) мост се намира на 200м от първия.Той е по-дълъг-около 60м,започва с широк отвор и завършва с тясна цепнатина.Там реката потъва в земята и излиза на повърхността на около 1.5км по-надолу.
  Да не протакаме повече-да видим снимките!Тези са на гърба на големия мост

 Малкият,сниман от големия.

 Тръгваме по пътеката,непосредствено като слязохме от моста.

И се озовахме под самия мост.Сякаш сме в пещера!И тук само снимаме,снимаме...

 Това е четвъртия отвор,през който минава реката

 Много хора рисуват(с моливи,с бои),много хора снимат(с фотоапарати,един от друг по-класни и скъпи,с огромни телеобективи),но нищо не дава по-ясна представа за величието и красотата от гледката на живо.Направо ти спира дъха!

 Малко рисковано тръгнах да снимам малкия мост.Пътечката свърши до пропастта.Оттам нататък-само с алпийско оборудване.Но,нищо,бях доволен и на това!

 Снимки от гърба на малкия мост.Вижда се въжето,по което се спускат търсачите на силни усещания.Даже успях да хвана един в кадър!

 От малкия мост се спускаш до платформичка,която виси над бездната.Тя е малка-има място само за теб и инструктора,Закачаш се с карабинки(опасан с каиши,както алпинистите,които санират сградите)за въжето,спускаш се на мускули до платформата,слушаш напътствията на инструктора и се спускаш по въжето.Пътуването е около 200м и е изцяло над пропастта.На другия край(под свода на големия мост) те чака помощник-инструктор,който те поема и откача от въжето!Целият този адреналин е на цена 10лв.

 Тук съм щракнал една породиста лелка,която с триста зора(и моя помощ) премина парапета,стовари се на сланини върху платформата и след известно убеждаване от майстора(тя искаше да се върне,но тракторът бил в Забърдо и нямало как да я издърпат обратно) се понесе като чувал с картофи към неизвестното.Призля ми.И да имах колебания за спускането,сега окончателно се отказах!Междувременно лелката стигна до другия край и увисна така.Взе да се лашка насам-натам като на коча м*..те!А,бе,беше малко в стил Хичкок!Таман щях да звъня на 112 и помощника се пресегна като на магия и я издърпа!Горката женица,сигурно е стопила 2-3кг.

 Малко разпускащи снимки

 

 Починахме си доволно и-обратно към дома.
 Ами,това е!Два дни,изпълнени с впечатления!До нови срещи и до следващото писане!Бъдете здрави!