Събудихме се живи и здрави!Сгънахме палатките под звуците на кучешки лай-пазачите на катуна.Набързо се изнесохме,за да не смущаваме съня на хората!Тръгнахме по хубав горски път.Развидели се.Зърнах морето за първи път.Това ми даде нови сили да вървя напред.Вървяхме с най-високата скорост,която ми позволяваха разранените ми крака.Още малко,краченца после само ще почивате!Допълнителна тежест създаваше и пришката на десния крак(излязла предния ден),която бързо нарастваше.Но,това е финала-жив или мъртъв,трябва да стигна!После ще имам цели три дена за почивка!
Стигнахме с.Козичино,излязохме на Дюлинския проход,после го напуснахме и хванахме черния път,който водеше за тв кулата.Вървяхме през ниви,пътя беше твърд,но се траеше!До кулата направихме малко почивка.От едно дърво набрахме малко ябълки(дивачки) за залъгване на стомасите.От кулата започна стръмно спускане надолу,под далекопровода.Толкова се бях залисал да зобам ябълките,че се спънах и щях да се пребия-и то на финала!На косъм!После излязохме на асфалтов път,минахме през с.Плазовец-запустяло селце,видяхме две-три софийски коли.Явно няма вода,защото от една постройка излязоха мъж и жена ,и взеха да се мият от туба,закачена на едно дърво.Бая трамбовахме по шосето,после трака се отби по горски път-и ние по него.Този горски път беше много каменист и това засили болките в раните.А пришката пулсираше.Минахме покрай едни горски(проверяваха камиони с дърва) и те казаха,че малко по-нататък има Ловен дом-там можело да си починем и да си попълним запасите с вода.Далече излезе този Ловен дом,но с много почивки стигнахме.Влязохме,извикахме,но никой не се обади.Давай да с е махаме-казва Иво,това е частна собственост,да не ни гръмнат.Набързо напълнихме вода и си тръгнахме.Самият Ловен дом беше много красив!
След него излязохме на Поморийския проход.Тук за КЕ-минееца е направо ужасно-коли хвърчат с висока скорост,изпреварват непозволено,ние само се чудехме как да се скрием в храстите.Зад една мантинела седнахме и обядвахме с остатъците от храната,която носехме-аз изядох консервата пастет-апетит,която бях купил от с. Добра махала и останалия хляб!Тръгнахме да се махнем по-бързо от пътя.Тук на Поморийския проход ни настигна Дидо-пооправил си стомаха и станахме пак тримата.След няколко км,изоставихме асфалтовия път и тръгнахме по черен.Срещнахме пак катун и като разбраха,че сме за н.Емине,викат-много път,бе!Е, не е много-само 9 км.Краката все повече ме боляха,но не спирах.Иво и Дидо тръгнаха напред,а аз поизостанах.По едно време настигнах Иво-и той взел да се уморява,колената го болели силно.С много мъка достигнахме крайните къщи на с.Емона!Най-сетне!Още малко!Иво скърцаше със зъби от болка,аз го окуражавах.Като стигнахме до селото,той падна и остана да лежи 15 мин-толкова изморен беше!Аз отидох до едни храсти да наторя малко почвата!Пак се събрахме и докуцукахме до н.Емине.Най-накрая!Успяхме!Финиширахме!От умора нямах сили да се радвам!В себе си,обаче,чувствувах дълбоко вътрешно удовлетворение от постигнатото!
Направихме снимки,извършихме ритуалът по хвърлянето на камъчето във водите на Черно море,погледах малко морето и поехме обратно към селото,където Дидо беше наел квартира.Най-напред хапнахме изкъпахме се,изпрахме се,аз се чух с нашите и казах,че утре се прибирам.Натопих си краката в топла вода,после ги подсуших и намазах.Легнах си уморен от дългия път и емоциите.Днес изминахме 49км.Утре се прибираме!Вече с автобуса!Ха,ха!
АЗ
УСПЯХ
ДА ФИНИШИРАМ!!!
Ритуалът по хвърляне на камъчето:
Безкрайното,синьо Черно море
Следващите кадри не са за хора със слаби сърца!Вижда се на преден план кървавия балон-резултат от двата 50 км прехода!
Одисеята завърши в 18ч.Утре предстои преход до Елените за да хванем автобус до Бургас.Забравих да спомена-като стоях на нос Емине,в главата ми звучеше една култова песен на един култов български филм,Някои се досещат кой е той.За останалите-това е-
Песента от филма
