Предстояха двете големи изпитания-преминаването на Върбишкия и Ришкия проходи.За днес трябваше да минем първия-Върбишкия и да спим някъде около вр.Байряка.Исках да тръгнем пано,но колегите не искаха толкова бързо да напуснем цивилизацията.Затова тръгнахме в 6.40ч.Направихме малко снимки на Котел и поехме по асфалта.След известно време го оставихме и тръгнахме по черен път.И започна мъчението-хем изкачвахме,хем трябваше да минаваме през нападали дървета,храсти малини,къпини,драки,всичко за което се сетити заставаше на пътя ни,пречеше,драскаше(пуснахме порядъчно кръвчица).На всичко отгоре раницата беше и бая тежичка-носех допълнително половин хляб,три кренвирша,300 гр.сирене-това бяха провизии за закуска и вечеря.След като минахме първия кръг "на ада",започнахме "втория"-тръгнахме по чакълест,изровен от коли и мотори път(през цялото време фучаха мотори на път за морето-караха като за последно-никакво внимание за пешеходци-трябваше да скачаме в храстите всеки път,щом се чуеше тътен на мотори).Чакълът,ах мамицата му,чакълът беше много,ама много гаден-впиваше се в болните ми ходила като нажежен шиш и болеше,боже,колко болеше!Но вървях.Толкова много се изнервих от постоянната,адска болка и от профичаващите състезатели,че не издържах,взех един по-голям камък и зачаках някой късметлия-моторист.Тряскам го с камъка и -в дерето.Другите двама ме хванаха и накараха да го пусна.Ами тъй де-прах,жега,болки,а сега и тия шибани мотористи,които още повече разораваха пътя!Неусетно навлязохме във Върбишкия проход.Заредиха се санаториуми,почивни бази.Но все изоставени.Мястото е красиво,чист въздух,явно на времето и кипял живот,хора са идвали да почиват,но сега-всичко е порутено и изоставено.Имаше балнеосанаториум,с минерална солена вода-водата си течеше ,но от сградата-само стени и покрив.Видяхме едно капанче,седнахме да обядваме-часът бе около 15ч.От тук нататък,населението бе предимно турско.Забелязах нещо,което преди липсваше-много чешми,някои цели произведения на изкуството.Работещи чешми,някои с беседки и места за отдих.И на чешмата изписано името на човека,който я е съградил.Евалла!
След обяда трябваше да тръгваме.Дидо обаче остана-каза,че ще ни настигне на другия ден.Причина-големи пришки на единия крак-болеше го и не можеше да върви.Викам-ох,аз го знам този филм-гледам го от първия ден с моя милост в главната роля!Знам каква е болката!Но,куцайки,вървя,какво да правя!Човек свиква с болката,с помощта на волята и вярата!Те му дават сили да продължи(поне с мен е така)!Останахме с градския-Иво.Пак тръгнахме по този чакъл напред.Пак ни задминаваха мотори!Едно и също!Стигнахме до горско стопанство Елешница(беше затворено),намерихме чешмичката,поизмихме се,вечеряхме,защото после само разпъваме палатките и лягаме.Пак продължихме.Прекосихме притока на р.Елешница и захапахме баира.Видях едно малко мече и викам на Иво да внимава,че може майката да е наблизо!Пътят вървеше нагоре и нагоре!Започнахме да чувствуваме умората и да се оглеждаме за място за бивак.Намерихме една ниша между нападали дървета и храсти.Виждаше се вр.Байряка.Разпънахме палатките и легнахме.Беше към 20.30ч.Изминахме близо 43км.Ето и снимки:
Няма коментари:
Публикуване на коментар