Преходът не беше много дълъг-около 37км,но безкрайните изкачвания и слизания,постоянната концентрация да внимаваш къде стъпваш и какво хващаш ме измориха неимоверно и като пристигнахме в Мазалат бях много,много изморен!А и болките от раните...За радост поне панарициума на пръста минаваше,гнойта се резорбираше!Добре е,че няма инфекция!
Станахме както обикновено.оправихме се и захапахме билото.След голямо катерене излязохме горе,минахме през Амбарица,наближихме Купена.Имаше вятър и мъгла,беше мокро.Иво се притесни,че няма да успеем и искаше да минем през х.Левски.Дидо се притесняваше,че няма да мога да се държа с навехнатата лява ръка!Но искаше през Купена.Аз също реших да минем през върха,защото през хижата обикаляхме,пък и това е Купена,трябва да се разпишем в тетрадката!Казах-момчета-или саби накръст,или х.. в г..!Давайте да го минаваме,стига сме се въртели като обагнени овце!Пристегнахме телджиците на раниците и залазихме нагоре.Всичко мина много добре,само дето Иво се притесняваше!Разписахме се в тетрадката,малко снимки(мъглата беше повече) и продължихме.Стигнахме до заслон Ботев(пътем видяхме едно умряло теле),закусихме с вафли"Боровец"(нямаше друго),после по кабела до вр.Ботев и започнахме спускане към заслон Маринка,после към х.Мазалат.На няколко пъти заваля и слагахме дъждобраните.Минахме южно от х. Тъжа,през местността Смесите,Гърмящата гора,вр.Росоватец,Пеещите скали(то и х.Мазалат се намира в резервата Пеещите скали) и в 18ч.бяхме на Мазалат.Много изморително беше това пътуване!Хижарят беше много разбран човек-запали банята,изкъпахме се ,хапнахме(аз-двойна доза боб-яхния),поприказвахме си и си легнах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар