Ком Емине-2013г-ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ-14.07.2013г.

Уф,днес беше най-шибания ден!Станахме,както обикновено вдигнахме бивака и тръгнахме.Малко след мястото,на което нощувахме,видяхме разклона за вр.Байряка(ние поехме по другата-подсичащата пътека),после трактор с гребло на една хубава,разчистена поляна.Ето къде е трябвало да спим-широко и удобно място.Съвсем близо до нашето!Ама де да знаем!Нищо,нощта мина без произществия!Ха,ха като пиша това и се сетих,че снощи като си лягахме,нещо взело да щумоли покрай палатката на Иво!Чувам по едно време псувни и шум.Излизам и Иво-ядосан!Какво става-нещо взело да щумоли около палатката му!Помислил,че е мечка!Дострашало го да провери.Шумът се засилвал!Предпазливо надзърнал и вместо Меца,видял една топка(бодлива),която обикаляла около палатката му.Явно беше надушил нещо романтично в дисагите му!Като се ядоса тоз Иво,такава майна му тегли,че ежът скоропостижно се изтегли от полесражението!
Такаа,значи днес минаваме Ришкия проход!Започнахме много добре-благодарение на труда(премаркирането) на Мариана(Яница),сливенската група и другите от Планинарския форум(за което имат огромно БЛАГОДАРЯ от мен) се придвижихме безпроблемно през първата половина на гората(джунглата).Напълнихме вода от една чешмичка(тук благодаря на Митака за темата му за водата на КЕ) и продължихме.Сакатлъка започна при подсичането на вр.Голям Дебелец и Малък Дебелец!Както имаше добра маркировка-и тя изведнъж свърши.Стана кошмарно.Драки,малини,паднали дървета,храсти.На всичко отгоре сигналът на GPS се губеше от гъстите,надвиснали клони.Често и небето се губеше от тях.Ние също се губехме на няколко пъти-тръгваш по маркировката,тя изведнъж-свърши и ние сме в средата на нищото!Разделяхме се за да я търсим.Взех да се притеснявам,че няма да излезем този лабиринт!И сега като пиша ме полазват тръпки!Излязохме на високото,виждахме прохода долу,но как да стигнем там?По едно време видяхме място,където са ровили диви прасета.Те бяха направили и пътека,по която тръгнахме и о,чудо-излязохме на правия път.Ох,въздъхнах с облекчение!Вече нищо нямаше да ме спре по пътя към морето!Излязохме на Ришкия проход.Напълних два джоба с джанки,че бях огладнял-имаше капанче,но не беше по пътя ни.Слязохме на една чешма с няколко чучура и беседка до тях.Починахме,поизвадихме трънчета,бодли и други мизерии(спомен от лутането ни),промихме раните и продължихме.Към нас се присъедини и Дидо(пооправил се с пришките малко).Пак станахме пълен комплект.След чешмата започнахме отново да трамбоваме по чакълестия път(мамка му,мислех,че вече е назад в историята!),той свърши започна горски път(много хубав).Времето напредна и започнахме да търсим място за нощуване.Намерихме го до една чешма-чудесно!Разпънахме палатки,измихме се, изпрахме се,изсушихме се.Хапнахме кой каквото има.Аз се обадих на домашните-от гласовете им отново се разплаках-беше ми много мъчно за близките ми хора!В далечината се виждаха  стада от крави а също и села.Бяхме на 15 км от село Дъскотна.Казах,на маминка,че съм добре и да премести флагчето по-близо до морето.Този ден изминахме малко-36 км,но като се има предвид трудността-добре беше.От тук-села и цивилизация.Наближаваме морето,хей!Остават още два дни.В 20.23ч.дописах дневника и си легнах.