Ком Емине 2013г.-ДЕН ЧЕТВЪРТИ-04.07.2013г.

Сутринта станахме както обикновено в 4ч.Сгънахме чергилата(аз вече взех да свиквам с бързо разгъване и сгъване на палатката.До края вече бях експерт).хапнахме.Отново не ядох-много ми беше зле,краката горяха.Насилих се да хапна една-две сушени кайсии и фурми,които Дидо ми даде.Знаех,че трябва да хапна нещо,но нямах апетит!Днес,мисля,че е най-тежкия ден за мен като ходене!Трябваше да го преодолея някак си и да продължа!Даа,сега,три месеца след похода,като си пиша спомените,поглеждам в дневника-да третия и четвъртия ден бяха същинско мъчение за мен!Много,много болка!По-нататък някак си свикнах с болката,започнах да живея с нея.Наистина човешкият организъм има много резерви!Дотам бях свикнал с нея,че не изоставах от групата,понякога ги изпреварвах.Все си казвах-да завърша деня!И така-всеки ден!Понякога като ми ставаше много тежко,си мислех за моето семейство,моите родители,разговарях мислено с тях,очите ми се насълзяваха и това ми даваше нови сили да вървя напред!Другарите ми се чудеха с мен,даже Иво мислеше,че съм някакъв робот,който понеже не скърца е произведен в Япония(демек-високо качество)!Ха,ха,ама наистина бях като робот,мама му стара!Много ми беше интересно,когато минавахме през проходите-някъде четох,че при КЕ се минавало през двайсет и няколко Старопланински прохода.Някои,които ги знаех,ги пишех.Да ме извинят тези,пропуснатите!До сега съм писал за минаването през проходите Петрохан и Витиня.
Та,малко се поотплеснах от дневната тема,затова продължавам-тръгнахме на челници.Аз,като последен в групата(най-отзад-най-рахат,най-отпред-най съклет).По едно време Иво и Дидо бягат назад-какво има,бе хора?Мечка!Хукнах и аз-бегом през храстите,заобиколихме.Явно сме разбудили някоя заспиваща Мецана!Сега се сещам,че Иво се оплакваше-цяла нощ не могъл да спи-около палатките щетали мечки.
 След като се заредихме със сутрешната доза адреналин,тръгнахме в бързо темпо към целта за деня-х.Кашана.Минахме през Ботевградския(Арабаконашкия) проход-проход с богата история,направихме малко снимки и от там през гората излязохме на билото.Минахме през паметника на ген.Дандевил,кратка почивка и напред.По билото срещнахме много боровинкаджии-някои бяха любезни и ни пълнеха шепите с боровинки.Минахме и през едно много изровено място -рудник Елаците.Отгоре като го гледахме,приличаше на огромно краставо петно по снагата на Балкана!Много грозно!От другата страна се виждаше Челопеч.
  И така,минахме си км-38,минахме и през Златишкия проход и към 15.15ч стигнахме х.Кашана.Бяхме се обадили на хижаря да купи 1кг сирене,2 кг домати,1 хляб,безалкохолно-2л-газирано(за Иво) и кутия цигари(за Дидо).Човекът дойде в 18ч.През това време се поизмихме,поизпрахме.Мислех да спим на палатки,но той ни предложи едното бунгало-перфектно!Имаше баня,телевизор.Изкъпахме се ,хапнахме(апетита ми се върна)-а,бе,хотелска работа!От този ден нататък ядях и пиех всичко,каквото се ядеше и пиеше!Даже на х.Чумерна бях много жаден и пих вода(е беше червена,но кой ти гледа-вода е).Дидо и тий пил и го заболя корема а на мен-нищо.Явно наистина ставах робот,както ми викаше градския!Засега-стига толкова-утре-пак(че и прехода ще е голям).Малко снимки: