Минахме под вр.Мургаш-нямахме време да го качваме(някой друг път),минахме през местността Зла поляна,Говедарника(където беше спал Тито),изворчето-Хайдушкото кладенче и излязохме на Витиня.Много ме боляха тези пришки.Даже по едно време се събух бос и така вървях.Обичам да вървя бос.Най-рахат ми беше,когато тръгнахме по асфалта на Витиня и аз -бос!Голям кеф!На самия проход нямаше нищо-една чешма и едно дървопреработващо предприятие(или горско-не знам).Единствената постройка за спане-затворена.Е,ще спим в гората!Не е болка за умиране!Обадихме се на близките-имаше обхват и захапахме асфалта.Отметнахме около 2 км за утре.В гората избрахме що-годе прилично място за спане,поразчистихме,разпънахме палатките,хапнахме(аз-не много ми беше зле) и легнахме.За да предпазя пришките от инфекция,всяка вечер ги дезинфекцирах с ракия(първак) и ги мажех с гентамицин.Това явно даде резултат-по време на целия поход нямах възпалена и инфектирана пришка.Иво на няколко пъти ми даваше от едно мазило,което си купил преди тръгване за КЕ.Имаше голям ефект и след завършването на КЕ и аз си го поръчах за да си мажа огромните кървави балони,които се получиха от двата последни дни,когато изминахме по 50 км.Но за това по-нататък!
На една от снимките съм на точката на връх,но не го знам кой е?Дидо и Иво ми показваха по-известните места,но не можах да ги запомня всичките,а от болката първите дни въобще не ми беше до вадене на тефтера и записване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар