Опознай Родината за да я обикнеш: Ком Емине 2013г.-ДЕН ШЕСТИ-06.07.2013г.

Този ден го помня ясно,сякаш беше вчера!Ставане,оправяне и тръгване.Хижаря стана да ни изпрати,въпреки много ранния час.Истински хижар!Беше много мокро от вчера,краката ми бързо подгизнаха(а,сефте).С бърз ход стигнахме билото.Днес трябваше да наваксаме,поне малко-да се опитаме да стигнем х.Дерменка-около 40км.На Троянския проход(Беклемето) щеше да ни чака ятак(човек на Дидо) и да ни донесе малко провизии(а на мен и ихтиол,защото нокътя на големия пръст на левия крак започваше да бере-а,бе класически панарициум).Левият пръст до пристигането на ихтиола го налагах с живовляк.
Та,качихме билото и поехме към Дерменка.Минахме благополучно през Кончето-имаше мъгла,но не и вятър и стигнахме до ветровития Вежен.Там наистина си беше ветровито(вижда се и от снимката).Побързахме със снимките и се засилихме към х.Ехо.Стигнахме,кратка почивка,закуска с лещичка и продължихме.Минахме транзит през х.Козя стена(там имаше голяма група,дошла от Беклемето-изобщо имаше бая народ на Козя стена и Дерменка,защото беше почивен ден-събота и народа се беше юрнал по планината).След Козя стена-Беклемето.С наближаването му запука един дъжд-не ти е работа!За капак-и градушка!Че и гръмотевици,мамка му!А пък крака-боли,та не се трае!Накрая не издържах смених обувките със сандалите!И това-насред билото,посред градушката и светкавиците!Дидо беше изумен-какво олимпийско спокойствие имам!А, то не ми пукаше-каквото ще става-да става!Сложих сандалите ,пулсирането в крака позатихна и тръгнахме на прибежки!Да,да,ама не!Тичайки по калните коловози,изведнъж се хързулнах и паднах!Ново двайсет!Освен,че се овалях като прасе,си навехнах и ръката(лявата)!Ааа,още болка!Развиках се,разпсувах се,казах,че ми стига толкова и на Беклемето хващам пътя за Стара Загора!Майната му на шибания КЕ,майната им на всички!Стигнахме прохода,времето се проясни,срещнахме се с ятака,преоблякох се ,починахме си малко в колата,намазах китката с Алгезал,поуспокоих се и реших да продължа!След два часа бяхме на Дерменка.А там-народ,много!Едва намерихме стая,изкъпахме се,поизпрахме се.Пак заваля,добре,че сме на сушинка!Проснахме прането по стаята и коридора!Влязохме в столовата.Там-празненство-пеят,играят!Мадамите-с някакви клинчета,бабичките-и те готини!Седнахме,извадихме пилето(донесено от ятака),доматите(и те),хляб,поръчахме кой каквото пие,хапнахме.През това време Филип Киркоров запя"Мне мама тихо говорила"-ооо,любимата ми песен.Ревнах и аз юнашки да пея,певеца се изгуби,само моя глас се чуваше(сякаш бяхме в караоке бар)-а,бе хубаво беше!Почувствувах се човек,забравих болките и несгодите.
След хубавата вечеря,легнахме!За утре-само преход до Добрила-почивка!Хората останаха да празнуват-е и те не бързаха!