Събудих се около 3.15ч., от силния вятър,който блъскаше в палатката и тя плющеше като корабно платно.Повече не можах да заспя и само се въртях в палатката.Имаше момент,когато мислех,че вятърът ще я изтръгне.Към 4ч. сгънахме палатките,пристегнахме раниците и потеглихме към морето.Предният ден решавахме как да изминем последните 100 км до финала-дали на три дена по 33 км,или два дена по 50км.Настоях за два по 50-да се свършва по- бързо и да се прибирам у дома.Пък и щом Тито е вървял два по 50,значи и ние можем!Пътят беше много добър и ние с пълна газ минахме рано-рано през с.Планиница.прекосихме моста на р.Камчия,после жп.прелеза и навлязохме в с.Дъскотна-8.30ч.Там минахме през центъра(трака минаваше от там),отбихме се в един магазин за да си купим закуска и провизии за обяд и вечеря.Аз си купих само закуска,в някое от другите села щях да си купя провизии(да не ми тежат от сега в раницата).Излязохме от селото и тръгнахме по черен път с много добра маркировка.По-напред бях споминал за чешмите,които местните хора правели.На някои от снимките ще ги видите-някои наистина са творения на изкуството!Минавахме отново по чакълени и горски пътища,имаше и трактори,които разширявха просеки,сечаха дървета.Яко ломят гората мръсниците,не се шегуват.Какво ли не правят парите,какво ли не се прави в името на парите!Някъде по пътя на Дидо му стана лошо на стомаха и изостана да почине,а ние с Иво продължихме.Свърши планинската част,започна равнинната-минахме през селата Добра поляна,Средна махала,Топчийско,без да се отбиваме(бяха встрани от маршрута ни).Единствено в Добра поляна се отбихме с градския,защото беше по пътя ни и там се запасих с провизии(малко сирене,маслини,хляб,вафли).Това маршируване по горешия асфалт беше тежко.От бързането и горещината краката завираха и се подбиваха.Този ден се оформи една голяма пришка,която впоследствие се превърна в кървав балон,но нямаше за кога да се щадя!Стигнахме до ракетна плошадка(за изстрелване на ракети срещу градушки) и ни задминаха едни хора с джип."-Мараба!Мараба-отговаряме.-Накъде?За морето!Да ви хвърлим до някъде?А,ще вървим пеша!"Така изминахме целия КЕ-пеш,както си му е редът!Стигайки до площадката,видяхме черните облаци над Топчийско.Малее,Дидо ще го пере бурята!Наистина,после като се срещнахме(той се пооправил малко и продължил),ни каза,чебило голяма буря ,целия подгизнал и това го забавило доста!
Започнахме да срещаме все по-често катуни с мургави братя-те работят като секачи и мъкнат семействата си с тях.Много дълъг и изморителен беше този ден.По едно време заваля,но слабо.Поизчакахме да намалее и продължихме до една чешма,с намерението там да нощуваме.Там машинката засече 50 км.Мама му стара,много били тези 50 км и то в пек,с тежка раница!Беше към 19ч.Поизмихме се на чешмата,хапнахме.Видяхме един катун на бивак от другата страна на чешмата.Брей,сега какво да правим?Те засега не ни видяха,но какво ще стане,ако ни видят и се стреснат-двама западнали горяни се навъртат край тях!Иво вика-братле видят ли ни,ще дойдат да ни ударят по една брадва и сме до там!Залъкът заседна в гърлото ми!Ние сме двама,а те са цяла рота!Решихме да отидем,да се представим и да помолим да спим наблизо!Речено-сторено!Преди тръгване,градския вика-братле дай да се прегърнем за последно,че може да не се видим повече!Малко смешно,но и страшно!Отидохме,запознахме се,хората излязоха свестни,разрешиха да нощуваме до тях.Поприказвахме си и легнахме,защото утре пак е дълъг път-последно-финалът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар