събота, 19 април 2014 г.

Мъгла,дъжд,сняг...с.Тъжа-х.Тъжа...и обратно


Минаха няколко дена от ходенето до х.Българка(с което поразтъпках новите обувки).Наближи Великден.Бях планирал тридневно ходене -с.Тъжа-х.Тъжа-вр.Ботев-масива Равнец с вр.Кочмара-х.Равнец-гр.Карлово-гр.Стара Загора.Планът беше да направим първи ден до х.Тъжа,втория-през Ботев и да спим в заслона,а на третия-през масива Равнец с вр.Кочмара-х.Равнец-Карлово и да се приберем у дома.Идеален тридневен маршрут при хубаво(разбирай слънчево и топло време).Е,да,да,ама не,както обичаше да казва Петко Бочаров!Планът претърпя доста корекции и в крайна сметка останахме само с х.Тъжа(но затова по-късно)!
 Кои бяхме ние-ами обичайните заподозрени-моя милост Георги Георгиев(автора на статийката) и моя другар,градски и наставник в планинарството Иво.
 Подготовката започна отрано-2седмици преди тръгването написах на един лист това,което трябваше да взема и започнах да събирам нужните неща.Е,някои оригинални части ги нямах в момента(поради най-често срещаната причина-финансите) и се наложи да импровизирам с техни заместители.Няма да ви отегчавам с подробности(който иска такива да ми пише на лични)-багажът беше събран.Всичко това под ежедневното мрънкане на височайщата ми съпруга-Радост(която бях прекръстил на Нерадост).Завиждах на хората,които срещаха разбиране от страна на половинките си.Аз по този пункт бях много ощетен(ами така е -пълно щастие няма)!Водя семейството си на море,на планина,по екопътеки,а когато поискам да отида с приятели 2-3 пъти в годината за по някой и друг ден из нащите красиви планини,моята благоверна побесняваше,сякаш й бърках в задника и започваше да ме проклетисва като някоя стара бабичка-"Дано ви удари гръм",'Да се удавиш в локвата на Купена",Да ви затрупа снега" и други подобни!Но народа казва-"Черен гологан не се губи" и аз така-все се връщах като истински сървайвър,отварях вратата и се провиквах"Мушичке,върнах се",а за отговор-нови пустосвания!Е,вече добих имунитет,но както се казва-жалко!
 Та толкоз за увода.Сега да пишем изложението.Времето се разваляше стабилно и точно на нашето ходене достигна кулминацията-не,кулминацията беше на другия ден-събота.В петък след доста чакания по гари на закъснели,аварирали влакове,се добрахме до с.Тъжа-изходния пункт на нашето пътуване.Изминахме двата км от гарата до селото и започнахме изкачването.Времето беше кофти-в селото росеше,а нагоре-валеше дъжд и после-сняг.Преди да пусна снимковия материал,моля да ме извините за лошото качество на снимките,но пустата мъгла е виновна за тези поразии!Ето от тук започваме-
И натам трябва да ходим-към мъгела
Поглед към селото
И напред
Тръгваме
Пътят минаваше покрай х.Русалка.Равното свърши и започна стръмно изкачване,което ми изкара всичката вода от тялото.
Мъглата но обгръщаше
Минавахме покрай много красиви и пълноводни самоделни рекички и водопадчета(а по-нататък и покрай двете пръскала,заради които бяхме дошли-Бабското и Кадемлиийското).Водата прииждаше отвсякъде.Ето ме и пред такова водопадче
Пътеката сечеше черния път на доста места-беше стръмна,но пък спестяваше време и разстояние.За тези ,които не знаят-ние вървим по Русалийския проход(това е проходът,който свързва с.Тъжа,Старозагорска област  с гр.Априлци,Ловешка област )-един от 18-те старопланински прохода,свързващи Северна и Южна България.
 Пътят върви нагоре през планината
Минахме покрай х.Русалка(отбихме се на връщане) и изведнъж от мъглата изскочи нещо бяло

Това бялото(всъщност бялата госпожица)беше собственост на хижата,но явно се влюби в нас и ни съпровождаше чак до х.Тъжа и по пътя обратно(затова се отбихме на връщане в Русалка-да я предадем на стопанката й,иначе щеше да дойде с нас в селото,а нищо чудно и в Стара Загора).Една от информационните табели
Поредният водопад


Имаше и доста чешми-ето една от тях,с чиста,студена планинска вода
Минахме през бариерата на контролния пункт "Сладка вода".Винаги има човек,чиято задача е да проверява и пропуска превозни средства през прохода.
Потъваме все по навътре в планината/мъглата.Понякога се виждаха и хубави гледки,но мъгела бързаше да ги скрие.



Този път успях да щракна дъждовник.Животинката спокойно позираше за снимка:
Стигнахме до табелата,указваща началото на екопътека"Бабско пръскало".За съжаление не успяхме да я преминем,тъй като валеше силно,имаше бая денивелация,а и времето напредваше.Затова го оставихме за друг път.
Разклонението за х.Триглав:
Редуваха се реки и водопади
Докато не стигнахме до този 74 метров хубавец-Кадемлийското пръскало
Ето малко информация за него:

Отново се извинявам за "мъгливото" качество на снимките-мъчих се да хвана по-добре величието на водопада и затова щраках доста с фотката.Долу-горе се добива представа за величието му.Тук също има екопътека,която както и Бабската оставихме за по-слънчево време.




Продължаваме да вървим и да щракаме фотоси:


Наближаваме местността Смесите.Тук съм позирал пред снежно петно,на което после Иво си изписа ника-ZCEZBPM:
Смесите-тук има и няколко почивни дома-този,който се вижда май е на МВР-има си и ветрогенератор.

А това е пътят,по който минава маршрута КЕ-зад петното сняг следва плавен завой  и изкачване.
Хижа Мандрата-необитаема.
Снегът се е позагубил.Ех,ако знаех какво ни чака утре!
Първата точка от плана е изпълнена-вече сме пред х.Тъжа:
Настанихме се,измихме се,обядвахме,почивахме,вечеряхме.Печката бумтеше,телевизорът вървеше,Тони Дачева пееше"Бащината къща"(и аз дерях гърло с нея)-идилията беше пълна.Очаквахме да пристигне от В.Търново група от 14-15 души,които утре щяха да катерят вр.Ботев и да нощуват в заслона-идеално за нашите цели!Само да видим дали ще ни вземат с тях.Христо(хижарят на заслон Ботев)предупреди,че на върха не е желателно да се отива-има много сняг и вятър.Но Иво вика-ние ще сме 16човека-ще се редуваме да правим пъртина и така ще стигнем до заслона.А на другия ден зора ще е  тежкото снежно изкачване на вр.Жълтец и после вече ще е по-лесно надолу към Петолъчката и Равнец.Супер!Пък и времето поомекна,валеше дъжд.Е,може да извадим късмет!
 Групата взе да пристига на порции-мокри като кокошки-явно голям дъжд ги е пердашил!Ама те и дъждобраните на мацките бяха калпави.И така групата беше 11 души(другите се отказали)-мъже и жени.Брей,тия мацки като се разхвърлиха по сутиени да се сушат-млади,стари-всичко се съблича,а аз се чудя как да остана целомъдрен!Па те и сутиените им бяха от модерните,дето ги носят тенисиските(май се казваха Уондърабъра-нещо такова).То хубаво-съблякоха се,изсушиха се,да се облечат!Не!Румен(хижарят на Тъжа) напали яко печката(хитър се оказа пича) и като стана една потилня-пичките седнаха по сутиен да вечерят!Мама му стара,това е живота!
 Запознахме се,хората бяха любезни и се съгласиха да им правим компания на другия ден!Решихме да си лягаме,докато страстите не са се разгорещили!
 В 20 часа си легнахме и гледам през прозореца взе да вали яко сняг на големи парцали!Маааамка му и късмет!Дано да спре!
 Ден втори.
  Да спре,ама не спира!Цяла нощ се въртях и зяпах прозореца-вали,валиии!Комарника на прозореца се вледени,камбаната на веригата се люлееше от вятъра!Лоша работа!
 В 6 часа вече не изтраях,станах и започнах да се обличам(въпреки,че тръгването беше насрочено за 8ч.).По едно време и Иво се събуди.Приготвихме се и слязохме в столовата.Погледнах-картината беше коренно различна от вчера-навалял сняг около  10см,Русалиите(в чието подножие е хижата)вчера бяха голи,а днес-покрити със сняг.Навсякъде-сняг.Сняг и вятър-от време на време с много силни пориви.Снегът беше ситен и се забиваше като иглички по лицето и ръцете.
Единият от групата,пушеше в антрето.Попитах го какво ще правят?Той отвърна,че не знае-вероятно някои ще се опитат да отидат,а другите с жените да се върнат.Казах му,че не искам да рискувам и се отказвам.Иво и той не желаеше риск и се отказа.По едно време слезе друг от групата,погледна през прозореца и каза:-Аа,в такова време не се качвам!
 Христо(от заслона)се обади по телефона и каза никой да не тръгва за Ботев-времето е страшно-ураганен вятър и много сняг.Всеки момент очаквал да му спре тока заради бурята!
 Край,дотук бяхме!Не си струваше да рискуваме заради едната тръпка.В главата ми изплува разказа на Иво за случката с туристите,тръгнали от х.Добрила за Амбарица-някои изкопали дупки в снега и се спасили,а другите продължили и ги застигнала бялата смърт.Планината е осеяна с паметни плочи на загинали аджамии и професионалисти,няма защо да прибавяме и нашите!Направихме малко снимки пред хижата:

Поехме обратно за с.Тъжа.Кучето и ти тръгна с нас.Много трудно се върви по снега-хлътваш в дупки,пързаляш се по шумата-снегът е покрил всичко и замаскирал всичко.За капак и вятърът духаше яко.И това на 1500м.н.в.А Ботев е на близо 2400 м.н.в..Можете да си представите какво ще е там!Снегът бодеше кожата.Всичко е в бяло и сиво.Ако нямаш маска-лошо за лицето ти!Лошо за очите ти!Последни снимки в движение:
Минахме Смесите и влязохме в гората.Снегът се смени с дъжд.Така стигнахме до селото.Както казах по-горе,отбихме се до х.Русалка да оставим нашата спътница на стопаните й.Снимки пред хижата:
На втората снимка виждате още един наш спътник,който ни съпроводи от КП"Сладка вода" до Русалка.После-газ към селото.
 Последни снимки на гарата
И селото-
Останалото е история,както казват!Пристигнах у дома,с немирните деца,мърморещата и кисела като краставичка Нерадост,извиках:Мушичке,прибрах се...и другото го знаете от началото!
 Сега като пиша тези редове си мисля,че се запознах с истинската зима(която няма нищо общо с градската).Не аз може би открехнах вратата на запознанството,но не я отворих напълно!Може би трябваше да я отворя,но тогава може би нямаше да пиша този пътепис!Може би!
 И така-довиждане!Бъдете здрави!До нови срещи!И весело прекарване на Великдена!