Отдавна исках да започна новия планинарски сезон-2014г.,но времето все не беше с мен-точно излизах след нощна в двудневна почивка и времето се влошаваше!А,бе,каръшка работа!А наближаваше Великденската почивка от 4 дена,която мислех да оползотворя с моя градски Иво из Стара планина с нейните красоти!За тази цел трябваше да поразкърша новите си обувки,които си купих за планината(това беше урок 1,който научих от КЕ-хубавата обувка спестява тонове главоболия!)!
И ето-излязох в поредната почивка-на 01 и 02 април.Точно на 01 април успях и аз да излъжа времето(или то да ме прилъже) и реших да направя еднодневна екскурзия до Виканата скала(която пропуснах по време на КЕ).Децата изявиха желание да дойдат,което много ме зарадва(завиждам на хората,които са семейно запалени планинари и ходят заедно на планина)!
И така-сутринта в 7.30ч потеглихме с колата за Мъглиж.От там за 1час стигнахме до Селце.Времето-слънчево,подухваше вятър.Пътят до Селце се ядваше-на 1-ва и 2-ра скорост карах повечето време,но биваше.От Селце можеше да се стигне с кола криво-ляво до Дюлята,но аз реших да не рискувам-все пак сме на пешеходен туризъм,а не на родео!.Застопорих колата до селския хоремаг,обух обувките и поехме с децата.
Малко снимки в селото-да отбележа,че имат много красиви вили,къщи и къщи за гости!Чист въздух!А,бе,идилия!
Вървяхме все по течението на Мъглижка река,нагоре.Тя се виеше с плавни извивки,с красиви места за пикник и водопадчета.По това време реката е пълноводна.
Първа спирка-Дюлята-на 5км от базовия лагер(Селце)-за 1ч бяхме там.Местността е много хубава-има бунгала,зелена морава за игра-идеално място да си прекараш уикенда семейно!
Кратка почивка и продължихме към следващата ни спирка-Извора-на около 4км напред.Тук малката(Ива) е включила турбото и ни остави доста назад.Но това ранно включване доведе до прегряване и на връщане ходовата й част отказа,и едва я прибрахме в базата-на буксир!
Пътем минахме покрай все още останало петно от сняг.
За приблизително същото време достигнахме кота 2.Тук обстановката беше на другия полюс-разрушени и полуразрушени сгради,само една беше в прилично състояние,но заключена.На двора-един трактор Беларус и руска джипка.Явно обитаема,но стопаните в момента ги нямаше.Имаше и табела,указваща за тисовото находище(от тисови дървета) в района.
От табелата започва път нагоре през ловното стопанство,а другият минаваше покрай Извора.Реших,че както първия път-отклонихме се от основния път за да отидем на Дюлята-така и сега- Извора е встрани и поехме към ловното стопанство.Грешка!Консултирах се с урудката(gps) и той каза-покрай Извора е верния път!Кой съм аз,че да споря!Върнахме се,е бяхме вървели около 30м в грешна посока и газ към крайната цел-х.Българка.Минахме по един полуразрушен мост,а после и покрай друго доказателство,че сме на прав път:
Сякаш като по часовник(пак за около час) стигнахме до хижата:
Е,то се води горски дом!Снимка на децата пред табелата,указваща създаването на ПП(природен парк)Българка.После-снимки за спомен и от указателните табели:
Ех,спомени,спомени!Те нахлуха в главата ми като вълна!Спомените от минаването на КЕ през 2013г.Обхвана ме една носталгия и тъга!Какви дни бяха!Взех да разказвам на децата-ето аз бях тук,а Иво и Дидо отидоха да си налеят вода от чешмичката!Дойдохме от запад-показвам-от Бузлуджа,Бабин Райкин чучур,поспряхме за малко(да напълним вода) и продължихме напред-показвам-на изток.По-нататък минахме покрай природната забележителност"Големият бук",а после бяхме на гара Кръстец,покрай която минава пътя за селото на леля ви Бояна-Борущчица.Разказвам,разказвам.Голямата(Мика)пита-тате,ти от откъде тръгна?От едно много далечно място,на 10 дни път оттук-вр.Ком-отговарям аз!
Еех,спомени!Върнах се в реалността и отидохме до мястото,заради което бяхме тръгнали-Виканата скала-любимото място на Иван Вазов.
Мястото е много приятно-има маса с пейки,беседка.
После и на самата скала.Разбирам защо е била любима на поета-от птичи поглед обхващаш почти цяла Северна България.Виждат се Габрово,Трявна.Ех,защо нямах бинокъл...
Вятърът си беше силничък!
Хубава си татковино...
После-заслужена почивка и презареждане на батериите:
Започнахме обратно броене(слизане).До Извора беше долу-горе добре,но по-нататък както казах на малката й отказа ходовата част,турбото- и то замина!Ами закачихме я на буксир и полека- лека с почивки за 3.30ч. стигнахме до колата.Е,на финалната права намери малко гориво за две пози:
Общо взето си прекарахме добре-времето-слънчево,природата-красива,гледките си заслужаваха,децата-и те се държаха геройски,особено каката(с едни платненки по тези калдаръми,но дума не обели за болка-прилича на мен-май като порасне ще направим едно КЕ с нея!)
Ами,това е!Бъдете живи!Бъдете здрави!До нови срещи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар