Тази година използувах отпуската си най-пълноценно!Първо бяхме семейно за 5 дена на Албена,после два дена обикаляхме по ръба на Пирин,а накрая разпусках с двудневно приготвяне на зимнина в село.Както се досещате тук ще се напише материал за Пиринското ми ходене по мъките.Мислех да назова разказа как се каляваше волята,но реших да е нещо по-кратко и не толкова мелодраматично!Та направихме ние с моя приятел,учител и градски-Иво едно ходене из Пирин-по-специално-траверса на Пиринското Конче(една моя отколешна мечта,която най-накрая постигнах,макар и с много мъки)!Беше замислено като тридневно ходене,но вследствие на щастливо стечение на обстоятелствата се превърна в двудневно.За жалост не успях да взема с нас двете Д-та(Дидо и Динко),защото бяха на работа(Дидо искаше да го отложим за другата година,но това криеше много неизвестни,а аз се съобразявах с моя водач-Иво(той беше свободен,а времето го даваха хубаво) и в крайна сметка отидохме двамата с него.А и на такива опасни за мен места се чувствувах по- спокоен с него.Тук е мястото да му благодаря сърдечно за помощта и търпението,което прояви по време на прехода и не на последно място-за операторското му майсторство-през втория ден снимките са негови(той с удоволствие ми ги предостави),тъй като аз в повечето моменти бях полупарализиран от страх и едва успявах да направя някакво подобие на усмивка!Много хора може да ми се присмеят на това,но аз не бях опериран от световъртеж и гадене както Иво-докато той ходеше изправен спокойно и уверено,сякаш се намираше на някоя улица,аз се влачех като пиян след него,къде на два,къде на четири крака,шепнейки молитви и редейки мантри за успокоение на съзнанието,което упорито ми казваше,че около мен са само остри зъбери и пропасти,а не Памела Андерсън и Спасителките на плажа!Видях много хора,които си вървяха спокойно по ръба на Кончето,без да пипат въжето,катереха се по ръба до Кутело(като Иво,който за четвърти път минава Кончето),подскачаха,пляскаха с ръце,кефеха се,пееха,играеха!Завиждах им и се ядосвах,че не съм малко като тях!То погледнато от целия народ,който се беше юрнал да язди Кончето и да катери Кутело,аз се откроявах като бяла лястовица със своя сомнамбулизъм,пълзене и страдалческа физиономия!Нооо,важното е,че успях,слязох жив и здрав и осъществих мечтата си!Този спомен остава,а другото избледнява!
Та да карам подред!В петък се върнахме от морето,а в събота потеглихме за Разлог,откъдето щяхме да атакуваме Пирина.Отначало идеята бе да тръгнем с влака ,но не желаех да се лангъркаме 8 часа и затова убедих Иво да бъдем с колата.Така тръгнахме по-късно,а пристигнахме по-рано в Разлог.Мислех да оставим колата в Банско,но никой от хижа Яворов не вдигаше телефона и градския предложи да идем с колата до Разлог,от там до хижата-ако няма места да се върнем,да спим в града ,а на сутринта с колата да се придвижим по-близо до хижата за да успеем навреме да направим траверса.После ще спим на хижа Вихрен,а на третия ден се придвижваме до колата и-обратно за дома.Речено-сторено.Паркирах каляската на паркинга на хотел Мурите(където бяхме отседнали по време на феста Ирин-Пирин юли месец тази година) и захапахме асфалта на път за хижата.Хотелът
А това е посоката.В далечината се виждаше Суходолски превал,откъдето щяхме да минем на път за Кончето
Стигаме местността Бетоловото и тръгваме по пътеката за хижата
Вижда се част от опожарената през 2012г гора
В местността има паметник на екипажа на хеликоптер от авиобаза Крумово,загинал при гасене на пожара.Стигаме до тази табелка
Но много не й хванахме вяра-според GPS,ни оставаше доста по-малко.Пътят минаваше през гора и се катереше яко нагоре
Доста пот хвърлихме,но в 11.45ч,бяхме на хижата.За сведение-тръгнахме от хотела в 10.00ч.Сравнително бързо пристигнахме.Най-напред се показа старата хижа
Няколко бунгала(Иво позира до тях)
Планинската спасителна служба
И новата хижа-крайната ни точка
До хижата може да се стигне и с кола-много хора бяха тук с колите си за по един или два дена ,носеха си провизии и обикаляха из района.Имаше и малки деца.За наша радост,имаше места и нямаше да прибягваме до резервния вариант.Табелката на хижата
Сега предстоеше мързелуване и събиране на сили за утрешния ден
Виждате вдясно от мен в далечината онази премка-това е Суходолски превал-от там щяхме да минаваме утре.Малко инфо за Пирин
По някое време преваля за около 20 мин и пак се показа слънцето.Хижата е много хубава и модерна.Стаите са чисти,има мъжка и дамска тоалетна и баня,сушилня,телевизор.А бе,чудесна хижа!Част от столовата
Храната е на приемливи цени,спането-12лв.Обядвахме,изкъпахме се,помотахме се малко,поспахме,вечеряхме и заспахме с надежди за утрешния ден!В интерес на истината аз не можах да спя от притеснение.На всичко отгоре ме заболя и глава,но не исках да шумоля с раницата и да будя другите,затова спах с главоболие и чак на сутринта изпих един аналгин.
На сутринта трябваше да станем в 4.30ч,на едни момчета ни разбудиха още в 4.00ч.Станахме и ние.Докато се оправяхме и закусвахме,се разприказвахме.Оказа се,че ще бъдем спътници до връх Вихрен,а после те поемат за хижа Синаница,а ние-за хижа Вихрен.Не знам дали са стигнали до Синаница тези момчета-много път ги чакаше,а те много бавно се придвижваха и правеха големи почивки.Едното от момчетата минавало Кончето за втори път-първия път като го минал,като свършило въжето,пълзял на четири крака по ръба до Кутело!А е бил лицензиран планински водач!!!Малиии,той на четири,а аз....!От Яворов до Превала го даваха 2часа-за толкова стигнахме.Момчетата тръгнаха по-рано,а ние-10-на минути след тях.Още в началото ги настигнахме и се започна..Излел е Дельо хайдутин! В преносен смисъл-влачехме се като родопска песен! Е,не беше нашето темпо,но пък не се уморихме много!Водеше водачът(планинския),после другарят му,Иво и аз завършвах процесията.В сладки приказки наближавахме Превала. Аз,като последен в групата от време на време припалвах газстанцията за да откажа евентуални горски нападатели(нали знаете-мечката напада последния хахаха)!
Започна да се развиделява
Ето и първия връх,който трябваше да минем-Разложки суходол
В 6.40ч изкачихме Суходолски превал.Направихме по-дълга почивка,облякохме се,защото духаше хладен вятър.Долу в ниското пасеше стадо крави
Напред се виждаше Вихрен
а назад-Пирин(най-крайния остър връх вляво)
Аз на фона на Вихрен-какво ли ме очаква?
Времето за почивка изтече.Започваше се!Тръгнахме!
Нагоре по камъните,през Разложки суходол.
Тук беше първото препятствие.Момчето,което водеше,стигна върха и се поколеба.Спря.Брех мама му стара!Наложи се Иво да отива и да води.То от върха започвало равно било,но аз като подадох глава и видях пропастта оттатък се гипсирах и реших да се върна и да го подсека.Криво-ляво слязох по скалата(по-точно се свлякох,защото не виждах къде стъпвам) и подсякох върха.Присъединих се към другите!Брех,то тука не минах,какво остава по-нататък!Мина ми мисълта да се връщам,докато мога!Но мислех,че нататък няма да е така и реших да продължа!Голяма грешка,но късно я разбрах!
Поуспокоен тръгнах по билото.
Биваше!
Ааах,какъв х.. ме чакаше!Аз още не го знаех и марширувах по карстовото било на Пирин и снимах гледки
Наближавахме Каменитишки превал,а след него започваше връх Каменитица(не Каменица-той е на друго място).Ето го,извисяващ се над нас с мощната си снага
Оттам дойдохме
Натам отивахме
Виждат се двете пътеки-ние трябваше да хванем горната,която щеше да ни заведе до острото било на върха.Аз ведро марширувах,мислейки си,че всичко ще е така ако не равно,поне заравнено!Блажени са вярващите!Пътеката вървеше все по-нагоре и по-нагоре!Към небесата!Към Шефа!Първоначалният ми оптимизъм взе да се изпарява и да отстъпва място на паниката!Малко преди върха спряхме за почивка.Момчета,накъде,бре?Нагоре по оня тънкия ръб!А,бе,вие ташак ли си правите с мен,бе?По тоя остър ръб няма минаване!!!Оттам е пътеката!Каква пътека,бе,хора-там само някой друг камък и безкрайна пропаст!Оттам е!Ааа,няма да мина,не съм си написал завещанието!Иво се обади-да стигнем до ръба,па ще видим!Е,добре!За миг си спомних за Рила и нашето ходене-семейно!Бобито-да е жива и здрава-и тя така думаше!Тръгнахме!Бах,му мамата и връх,с всяка крачка и изтъняваше!Че и въже нямаше!Стигнахме!Майкооо,един ръб от два-три камъка,а от двете ти страни се ширнали пропасти!Е,това е!Ще се мре!Вцепених се!Ни напред,ни назад!Викам-Иво-не мога да мина!Ами виж какъв отвес е-не можеш да се върнеш,ще се пребиеш!Какво да правя?Ами ще вървиш напред!Как бе?Няма въже,ще подскачам по камъните и ще гледам да не се кандилкам много,че да не се изсуля надолу!Оооф,добре,че уредих земните си дела и се разделих по живо,по здраво с моите хора!Е,явно ще се явявам при Шефа!Какво да правя?Казах на градския-да върви пред мен,а аз изключих периферното си зрение и се съсредоточих върху обувките му(стара наша хватка,която ме успокояваше)!С пъшкане застанах на четири крака и точно да се изправя,Иво без да иска си изтърва щеката!Тя се заспуска надолу!Пресегнах се инстинктивно и докопах каишката!Божкее,аз с единия крак съм на небето ,а плонжирам за щеката!Подадох му я!Той със спокоен тон(знаеше човекът,че съм на границата на лудостта) ми каза да не правя повече такива неща-щека се купува,но може да се претрепя!И така изправих се и тръгнах!Преминавах от камък на камък,а около мен-отвеси-големи отвеси брат!Аз се бях съсредоточил върху обувките на Иво,шепнейки молитви и редейки мантри,вървях след него!О,чудо на чудесата-върях по тънкия ръб,относително стабилен!Може би и хапа,който изпих преди 0.30мин да действаше!Полека-лека преминахме.Малко почивка,през която аз събирах овации и потупвания по рамото за героизма си(сякаш бях вкарал хеттрик на световното по футбол хахаха)!Ето оттам дойдохме
Малко панорама
Една измъчена усмивка!Зад мен се вижда опасния участък,който минахме!
А тук-какво предстоеше да минем
Иво каза,че това било най-трудния и опасен участък,защото нямало осигурително въже и можело при едно невнимание да паднеш в пропастта!Нататък било по-леко!Предстоеше да видим!
Продължихме по билото,по ръба,къде по-широк,къде по-тесен.Вървях,вперил поглед в обувките на Иво и само исках да свърши!От време на време казвах-Иво,чакай!-и чувах успокоителния отговор-Чакам,чакам!Обувките му се приближаваха в полезрението ми и аз се успокоявах!Мъчех се да не обръщам внимание на камъчетата,които се откъртваха от обувките ми и тракаха надолу в пропастта!Пусти уши-чуваха все каквото не трябва!Така неусетно стигнахме до заслон Кончето.
От там излязоха няколко души(явно пренощували в заслона) и се отправиха към Кутело,по Кончето.Ние ,на свой ред седнахме да си починем малко.
Вътрешността на заслона
Има 5-6 нари за спане.Представлява един фургон,застопорен с четири стоманени въжета.За извънредни ситуации е.Става за спане,има всичко необходимо.Поддържан е.
А,
ей го де е Кончето!Давай да лапам втория хап!
Преди това трябваше обаче да минем през Бански суходол.Отне половин час. После започна минаването по Кончето.Вярно,имаше въже,но минавахме ту отляво,ту отдясно,ту над него,ту под него!А и гледките си бяха страховити!Много страховити!Но аз,претръпнал и под действието на упойката вървях смело!Ето и документални кадри на Кончето
Още-за архивите
Стигнахме до средата на му.Там преди беше забит български трибагреник,но сега го нямаше.Иво ми каза да избирам-ако продължим до края(където свършва въжето),трябва да катерим връх Кутело по един ръб,после се спускаме надолу към премката с връх Вихрен и катерим Вихрен от северната му страна,ако не искам-тръгваме по подсичащата пътека(и тя е с въжета) към премката,после към Вихрен.Спомних си думите на момчето(водача),което лазило на четири крака по ръба,погледнах към Кутело и частта без въже и реших-слизаме по подсичащата пътека-достатъчно ми е-дойдох до Кончето,вървях по него,стига ми толкова адреналин,да не си насилвам късмета!И така-спуснахме се по подсичащата пътека
Също си беше бая зор,но измамното чувство,че слизаме на земята,ми даваше кураж!От там дойдохме
На там отиваме-премката и Вихрен
В последната отсечка на пътеката,нямаше въже и Иво предложи ако не мога да се върнем и да идем до Кутело,но аз реших да продължим.Така,ходейки диагонално изкривени(за да пазим равновесие)минахме последния участък и стъпихме на премката.Ураа,оцелях!
Зад мен се вижда Кутело и хората,които се качват или слизат.А пред мен-премката и Вихрен!Малии,страховито!
На премката си подухваше доста и се облякохме.Снимка на фона на целия траверс,който минахме
Започна изкачването на Вихрен.Кофти е!Затова и Иво ми каза,че винаги предпочитал да се качва от север,а да слиза от юг!Уверих се че така е по-добре.Северната страна няма нищо общо с южната.По южната е царския път-там пъпли народа(а народ имаше мноого),докато от север минаваха по-рядко.От север се качвахме по стръмни камъни,с помощта на една верига.На отделни места,трябваше да се набереш на ръце по веригата!Изморително!И страшно,но не толкова,колкото страха,дето го брах на идване!
Най-после,след около 30-на минутно катерене сме на върха!
Успяхме!Легнахме да се посъвземем.Пощраках малко панорами.Тук се виждат Влахинските езера,като в центъра е Горно Влахинско езеро,отляво е Муратов връх,а отдясно-връх Гредаро.
Още
Станахме и се запътихме към последната спирка за деня-хижа Вихрен.Бях вече физически и психически смазан от умора.Явно получавах и водно отравяне-бях жаден,пиех вода,но ми се гадеше и пак ми се пиеше-голяма умора!С по-чести почивки се заспускахме към хижата.На една от седянките ни си приказвах,че би било хубаво да си идем у дома,да се изкъпем,починем,но е невъзможно!Абсурд-и Иво не беше съгласен-а,бе,Гунди-до хижата имаме още 2 час,после до Банско-4,после до Разлог-4часа,до хотела още 40мин!Няма да пътуваме по нощите,да се претрепем нейде по магистралата!Даа,така е,съгласявах се аз и човърках земята със щеката му!Ех,мама му стара,в тая тарапана,как ще си почиваме,бе?
А вие за къде сте?-попита глас над мен!В първия момент помислих,че халюцинирам и чувам ангелски глас!Ама гледам Иво се обръща и аз се обръщам.Една приятна дама,с господин на средна възраст(оказаха се баща и дъщеря) стоят над нас и ни питат!Ние сме за Разлог,казвам а вие за къде сте?За Добринище(там сме отседнали).но ще ви оставим до Разлог!Брейй,тия мои уши чуха правилно,бе!Скочих като ужилен,сръчках Иво-давай,хората,ще ни закарат!Гунди-изморен си-как ще караш!Няма проблеми-само гледай!Скокна и той,и хукнахме към хижата(там щяхме да чакаме нашите спасители).Не след дълго се видя и самата хижа с извисяващия се над нея връх Тодорка
Ееех,брато,успяхме!
Позирам изморен,но доволен на финала!После Иво ме черпи с прясно изцеден портокалов сок,кола,солети.За спасената щека!А той знаеше какво да ме черпи-напитките вляха свежи сили в организма ми,гаденето мина!А солетите възстановиха малко солевия баланс!
Така дочакахме нашите благодетели,качихме се на колата им(с Русенска регистрация) и те ни закараха до разклона за хотел Мурите.За 30 мин стигнахме до колата и в 16.40часа потеглихме за дома,а в 20.30часа си бях в къщи.А,забравих да кажа,че се обадихме да отменим резервацията на хижата.
Ами това е!Два дни(особено втория),изпълнени с много емоции и адреналин!
Изпълних още една моя мечта!За това благодаря на Иво за неговата подкрепа и кураж в трудните моменти!Благодаря на Шефа,за чудесното време-наистина по време на траверса,нямаше вятър,грееше слънце-всичко беше идеално за този преход!Благодаря и на тези добри хора,които безкористно предложиха да ни закарат до Разлог!
Научих нови неща за себе си,за границите на възможностите си!
Благодаря ви за търпението да прочетете тези редове!Бъдете здрави!До нови срещи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар