На Шипка всичко е спокойно,на Бузлуджа-също!Време беше да видим как е хавата на запад!И така-решено-поемаме на запад.Като казвам поемаме- имам предвид аз и моя милост(хаха,като във филма"Аз,моя милост и Айрин"с Джим Кери-и той едно куку като мен),тъй като бандата се разтури(Дидко не искаше да трамбова 10 часа с мен,а Шаханов Фото изживява любовен,пардон фотографски ренесанс и снима като обезумял каквото и където свари,и нямал време за такъв тип ходене)!Планът беше многократно преправян и накрая го оставих и реших да импровизирам.Първоначално мислех да отида от Шипка до Мазалат,където да спя,после реших да не си губя следобеда в стоене,а да отида до Тъжа,където да спя,а на другия ден-през Ботев,х.Левски,до Карлово,да хвана последния влак за Стара Загора в 17.55ч и в 20.55ч. да съм в града.Накрая реших първия ден да отида до Тъжа,а на втория-ще му мисля.
И така-багажа събран набързо и в понеделник(както винаги след нощна смяна) автобуса ме стовари в 7.25ч.на спирка"връх Столетов"(Шипка) и аз захапах билото в посока запад.Предстоеше 10часов преход по билото,през хижите Узана,Партизанска песен,Мазалат,резервата Пеещите скали до Тъжа(поне толкова го дават по книгите).
Поглед към Шипка
Минавам покрай познати спомени(само,че в обратна посока)
За сведение все още съм в Природен парк"Българка".
До Национален парк "Централен Балкан" ме чакаше доста път.
След известно катерене вече съм на билото.В далечината се виждат Шипка,Бузлуджа и вятърните мелници
Времето-прекрасно,аз вървя с бодра крачка,като от време на време се спирам да поснимам малко панорамни красоти като тези
Красив си е нашия Балкан.Вървейки и снимайки,в главата ми звучеше все една песен,особено втория й куплет-за това става дума
http://www.vbox7.com/play:b9970fa2
Навремето наричаха тази песен-неофициалния химн на България,а Ани Павлова стана звезда.Вече над 40 години тази песен изправя българите на крака,а нейната изпълнителка живее в мизерия и чисти входовете на няколкото блока за да върже двата края!Забравена от всички!Мислех си,че постепенно забравяме всички тези песни и изпълнители.Ани Павлова,Емил Димитров,Паша Христова,постепенно си отиват за да дадат място на новите идоли-рападжии и чалгарки!След време децата на нашите деца няма изобщо да ги помнят,няма да знаят за Ботев и Левски,Вазов и Каравелов(това става с подкрепата на нашето Министерство на образованието,което активно обрязва/изрязва най-българското в историята и литературата ни за да се хареса на своите турски и американски благодетели).Тъжно!Най-стария народ в Европа,с най-стария часовник в света,с най-богата история,а сега-с рециклирано самосъзнание!
В тон с това моментно минорно настроение,вървях и вървях на запад.Наближавах местността Узана.И в 9.20ч. пристигнах
Това е хижа Узана.Тук в местността Узана се намира географския център на България(но аз нямах време и не отидох да го снимам).
Подминавам спирката
и поемам за Мазалат
Пътем минавам през х.Хлебна
и в 10.30ч.бях на Партизанска песен,където направих кратка почивка
Пак нагоре към билото-брей мама му стара голям зор си беше,докато стигна местността Корита,където заредих с прясна вода и си направих едно селфи
Поглед назад,където в маранята се виждаха Шипка и Бузлуджа.Колко близо и колко далеч са!
Взе да напича яко,въздухът е неподвижен!Не спори крачката,както в началото, бях на автопилот и краката ме носеха към Мазалат.Най-накрая влязох в гората и минах покрай тези табели,които ме светнаха,че съм в Парк" Централен Балкан"
Показа се и хижата
В 12.40ч.бях на Мазалат
Почивка,обяд,малко релакс и в 13.30ч.тръгнах за Тъжа.Очаквах към 17.30ч да пристигна там.Щом се качих на билото,отново-гледки навсякъде
А оттам дойдох
Бях в резервата"Пеещите скали"-кръстен е така на причудливите скални образувания(покрай които минах),които при ветровито време издават характерен звук.Минах и през вр.Росоватец(Караборун) и започнах спускането към Тъжа.Много пек,няма вода(1литровото шише едва ми стигна до Смесите,където напълних от вилата на МВР).Тегаво си беше,много тегаво!От време на време монотонността се нарушаваше от срещи с други събратя и сестри по планинарство!Най-напред,на 15 мин.след Мазалат срещнах един софиянец,който тръгнал от Клисура по билото.Едва не умрял от жажда-добре,че се добрал до чешмичката под Вежен,та живнал!Казах му,че и ние,когато катерихме билото от Стряма,също се бяхме струпясали и тази чешмичка ни спаси!После човекът тръгнал за алпийския траверс и Ботев,но го хванал големия вятър и дъжд,та се принудил да се спусне до х.Левски и после пак да излезе на билото да мине Ботев!Малии,съжалих го-той направо се скапал-да слиза и пак да се катери-кофти!То и думите му бяха такива-"Направо се скапах!"Едно момче и момиче минали,но имали дъждобрани,ветровки,а той се ядосваше,че едно яке с качулка не си взел!Полафихме си малко и той отиде да нощува на Мазалат,а на другия ден по мой съвет реши да отиде на Шипка и оттам да стопира автобус за Казанлък,отдето да направи връзка със София.После се срещнах с едни чужденци-мъжът беше наплескан обилно с нещо бяло,вероятно против изгаряне.Поговорихме малко на маймунски и де разбрали,де не разбрали се разделихме по живо,по здраво!След това беше едно семейство-мъж,жена,момче-отиваха на Мазалат.Като минах Пеещите скали срещнах двама мъже и една жена-и те за Мазалат.Поразговорихме се и като разбраха,че идвам от Шипка и отивам на Тъжа,единия взе да ми разтърсва ръката удивено!То и на хижите,като чуеха,че отивам на Тъжа,цъкаха с език,сякаш някакъв подвиг правех!Е,вярно разстоянието беше доста,но какво от това-луд умора няма,само се поти,хахаха!
Та,след това лирично отклонение да се върнем на трасето-наближавах крайната цел. Далеч напред се виждаше вр.Голям Кадемлия-2276м.(втория по височина след първенеца Ботев) и заслона.Навремето там е имало военно поделение,но сега всичко е запустяло.Останал е макадамовия път,по който сега трамбовах,на път за Тъжа.
Пътем минах покрай този табун,но сега нямах произшествия-изпях на тия диваци"Мне мама тихо говорила",те слушаха в захлас и докато свърши песента,минах през стадото!Да е жив и здрав Филип Киркоров!
После по макадама,покрай плочата на дядо Фильо
Връх Ботев се виждаше в маранята,забулен в облаци
С последни усилия и последни капки вода се струпясах на моравата пред хижата на МВР.Работниците ми наляха вода от маркуч някакъв(намирисваше малко,на л...а,но кой ти гледа-жаждата е голяма)!Легнах на някакви тръни(то и много не ги усещах,защото бях изпонажулен от копривата край Мазалат) и реанимирах 10-на минути.Хапанията на нахалните мухи ме извадиха от унеса,станах и се засилих към Тъжа.В 17.45ч.бях пристигнал на крайната цел за деня
Хапнах,изкъпах се и в 19.30ч.се търкулнах в леглото-бях сам в стаята.Мислех на другия ден да стигна до Карлово(през Ботев),но се отказах,въпреки чудесното време-очакваха ме 11-12часов преход,трябваше жив или мъртъв да хвана последния влак за Зарата от 17.55ч.,щях да се прибера към 21.30ч капнал,а на другия ден съм първа смяна.А,бе,я да се спусна до селото(Тъжа),да се прибера по-раничко,да си почина като хората,че започвам нова работна седмица!Няма все да правя рекорди,я!С тези мисли заспах.
Събудих се в 6ч.,а в 6.30ч. тръгнах лежерно за село Тъжа.В 12.10ч.хванах автобуса от центъра на селото до Казанлък,оттам-за Зарата и в 13.45ч.бях на автогара Стара Загора.
Така завърши този преход.Останах много доволен от себе си-получи се хубаво ходене,с хубаво натоварване.За статистиката-37км изминати,2кг свалени,2 пришки на ходилата-спукани.
Ами това е!В очакване за следващото ходене!
Бъдете здрави!До нови срещи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар