Идеята за този преход я даде един колега от работата.Аз,както винаги я приветствувах горещо (щом е за планина и ходене)!.Датата беше насрочена за един от двата ни почивни дни-03.07.-неделя.Пак щяхме да сме тримата от запаса-аз,Дидо и Динко.С наближаване на уречения ден,работата взе да се разсъхва и накрая формированието се разпадна-Дидо бил зает(аз не настоявах),Динко и той(щял да снима някаква мацка) и аз останах сам.Но всяко зло за добро!И сам войнът е воин!Аз си определях темпото и почивките!След края на прехода бях доволен,че не дойдоха-ходенето беше тежко-нямаше да издържат на темпото и терена!А и гонех време-в 16.30ч беше последния влак от гара Кръстец за Стара Загора и аз трябваше жив или мъртъв да го хвана!Успях,но с колегите нямаше да стане!После се обади един приятел-Миро-бях му казал за ходенето и той изяви желание да дойде!Но човека предния ден беше на банкет(както разбрах до 3.30ч сутринта) и да го хвана да препуска по тия баири-не става!Щях да го изтезавам и да се чувствам виновен,че съм го извикал,а и нямаше да можем да хванем влака и трябваше да спим на пейките на гарата или да се връщаме да нощуваме на хижа Българка(това ми бяха резервните варианти при неуспех).Човекът беше спортист(всяка неделя бягаше по 5-10 км на езерото Загорка),но разликата между езерото и този шибан терен,с този адски пек,особено на Бузлуджа е огромна!
Планът,поне в началото беше песен-в 7ч. с влака до гара Кръстец,от там до Бузлуджа,където приятел на Дидо щеше да ни вземе с кола и да ни закара до цивилизацията.Но след като се разсъхна работата,аз промених плана(в моя вреда,но нямаше начин)-с автобус до Шипка,марш на скок до гара Кръстец и хващане на последния влак за Зарата от 16.30ч.
И така след това голямо предисловие-по същество-Първия автобус за Плевен в 6.15ч.Той минава през Шипка.Купих си билет(има вече спирка "връх Столетов")-7.00 лв.В 7.25ч,автобуса ме стовари на Шипка
и аз поех по калдъръма.Само да спомена,че фотото ми нещо се беше бъгнало и искаше при всяко включване да въвеждам датата и часа.Аз въведох на първата снимка и ми писна.Оставих го без дата(няма да си губя времето да я настройвам всеки път)!
Минах покрай Голямата батарея
После отбивката за хижа Теменуга
и видях един позабравен спомен
Да,този маршрут е част от КЕ(Ком Емине),затова кръстих заглавието на разказа така.Малко да вмъкна впечатления-от Шипка до Бузлуджа ме чакаха 12 км трамбоване по асфалта,после до ветропарка още 5-6 км-това е много изморително!Всеки казва-а,по асфалта бива,няма камъни дървета,дупки!Не е вярно-по асфалта ти се разкатава фамилията ако вървиш дълго-подбиват ти се крака,сухожилия,много е изморително!А съчетано с горещината-става адски тегаво!Тук,по асфалта в 7.30ч сутринта нямаше жега(тя дойде после-на Бузлуджа),но тези 12 км ме измориха доста!А горе,на Бузлуджа,оставащите км до ветропарка в адската жега ме разсипаха!Минаването през вр.Бедек ме уби тотално(на всеки 5-6 крачки спирах за кратка почивка)!Влязох в гората напълно разбит,нямах желание за нищо!Бях решил да мина на резервния вариант за спането,но в крайна сметка си рекох-да стигна до х.Българка(от там до гара Кръстец са 1.30ч) и там ще решавам!
Но сега е сутрин и аз вървя стегнато и бодро.Минавам покрай отклонението за Етъра
после покрай някаква хижа
Самотно е още в гората,само щеките тракат в ритъма на крачката.За да поразведря малко обстановката реших да попея(в къщи не ми дават,защото падала мазилката,но тук-няма проблеми).Започнах да изреждам жанровете-"Излел е Жельо хайдутин","Руфинка болна легнала",любимата ми Славка Калчева с "Бяла роза","Брала мома цвете",Седнала Неда",минах през българската естрада-Паша Христова,Ани Павлова,Емил Димитров и завърших с малко съвременен поп-фолк.Така минаваха километрите.Наближавах почивните станции.Преди това минах покрай тези монументи
А в далечината-този щедьовър от доброто старо време
Веднага,в тон с момента запях "На крак,о парии презрени"!Голям кеф!Сигурно са ме чули на хижата,че идвам!
И така след 1.50часово трамбоване,в 9.20ч,пристигнах на х.Бузлуджа(там спахме на КЕ-2013).
Кратка почивка,защото Слънчо започваше да напича яко и тръгнах към ветропарка.Минах покрай тези указателни табелки(тук е мястото да благодаря на колегите от Планинарския форум и на всички други,които са си дали труда да сложат навсякъде маркировка за да не се объркват тръгналите за КЕ)
Покрай другата хижа Бузлуджа
Напряко по пътеката,през този табун
Пуснаха ме животинките,явно близостта до хората ги е направила по-доверчиви(не като ония диваци,пасящи дълбоко в планината,които ни гледаха на кръв)!Тръгнах пак по напечения вече асфалт към ветропарка.Взе да ми става усилно-отгоре жега,отдолу жега.Доста се изморих докато стигна до него
После започна мъчението-настилка от трошляк,редуваща се с черен път,изровен от постоянно минаващите мотористи!Можех да вървя по настилката,но много се заобикаляше,затова сечах през възвишенията,по черния път.Редуваха се баири,ту нагоре,ту надолу и много вятърни мелници
Някои забулени от минаващите облаци.Изкачването на вр.Бедек ме довърши-потта шуртеше от мен,както от Веско Маринов на концерт,слънцето пече ли,пече,краката ми бяха станали гумени!По едно време легнах,безразличен към всичко,с мисълта да поспя,но минаващите мотористи ме подсетиха,че имам работа за вършене!Оффф!Гадно си беше!Всъщност този участък ми беше най-проблемния,после в гората-пей сърце!Да,ама докато вляза в гората си беше ебах ти зора,и после-плачи сърце!
Както и да е,след много псувни(бях се примирил да спя на Българка),минах покрай тези красиви беседки,които ме светнаха,че влизам в гората
Ех,в гората,хладинката!Тук за първи път видях и крайната ми цел-
Малко живнах и увеличих темпото!Е,не мисля,че го увеличих,но GPS,показваше ,че съм вдигнал оборотите!Вървях като комеминейския робот от 2013г-изключил за всичко,с мисълта за следващата вода,където щях да си направя по-дълга почивка и да хапна.То стомаха ми беше станал на семка,как ли ще да вкарам храна?Скоро щях да узная!
Ето и водата-любимия ми бабин Райкин чучур,с любимия ми телевизор!ПОЧИВКААА!
Направих по-дълга почивка-12мин,хапнах(храната мина добре,може би защото сандвичите с масло се бяха сварили и имах чувството,че ям попара),пих доволно вода,дори реших да пробвам самоснимачката на фотото.Това е резултата
Долу-горе бива!
С тъга напуснах това местенце-имах план за изпълнение!Тръгнах с нови сили и не след дълго-х.Българка.Тук тя е зад чешмата
Ето и указателите
Нова почивка-на Виканата скала.Беседката си стои още,но масата е разтурена и изпочупена!Жалко!Нищо не пазим като хората!
Най-напред-на скалата
Нащраках доволно снимки
Чудесна панорама!Ненапразно дядо Вазов е стоял в захлас тук!После почивка-15мин.Позволих си по-дълга почивка,защото беше 13.45ч.и прецених,че около 15.30ч.ще съм на Кръстец.Бреййй,аз ще сколасам,бе!Направо не е за вярване!
В 14.00ч. тръгнах на последен щурм,към последната ми цел за дена-гара Кръстец!Пътем минах покрай друга забележителност-Големия бук
Вече с по-бодра стъпка,следвайки чудесната маркировка,навлязох в тресавището на рудник Лес.Тук малко ме хвана шубето,защото мястото е идеално за разни влечуги,а аз бях сам,но всичко мина благополучно,без произшествия и не след дълго забелязах самия рудник
Водата влизаше чиста,а излизаше такава
Отново тъжна гледка-изоставеното селище(описал съм го в пътеписа си за КЕ 2013г)
Спомен за едно време,когато всичко работеше и беше пълно с деца и възрастни!А сега-пустош!
Тук тези стрелки указват,че може да се стигне от Рудника до х. Извора,после до Селце
Отново последен спринт по адски напечения асфалт!Близо съм!
Финалът за деня!Крайната цел е достигната в 15.30ч!Задачата за деня е изпълнена!
Тук се виждат табелките за продължаващите нататък
Те минават покрай тези бариери,фургоните,влизат в гората и вървят към х.Грамадлива и х.Предел(на Хаинбоаза,където спахме и ние през далечната 2013г.).
Почивах си на хладничко,на пейката,пред гарата един час,после в 16.30ч.хванах влака за Стара Загора!
Ами това е!Въпреки несгодите(те са част от планинарското ежедневие) си беше хубаво ходене,опресних си позабравени спомени!А,бе получи се добре!
Равносметка според машинката-27км ходене,8 часов преход(с почивките),средна скорост 4,3 км/ч.Свалих 1кг.
Приятен ден!Бъдете здрави!До нови срещи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар