След този дълъг увод,мисля да започвам!Само още нещо-този път снимковия материал,особено първия ден е по-оскъден,защото бях доста натоварен физически и емоционално,както ще прочетете по-надолу!
И така-тръгване от Стара Загора в 6.30ч.В 9.45ч.паркирах колата на ЦПШ(Централна Планинска Школа) и в 10ч.захапахме баира за върха.Бях малко притеснен,защото времето над Мальовица го даваха дъждовно и се чудех как ще издържат моите хора!А ни чакаше доста път-според моите сметки(имайки предвид състоянието на хората ми) около 9ч.(както и стана).Засега времето беше хубаво,макар и върха да бе забулен от дъждовни облаци.Само да вметна една отметка-през двата дена ходене времето остана много добро,а втория ден-чудесно(хванахме тен)-Шефа отново бе благосклонен към мен!
И така-на входа на парка-ето и играчите-Ива Георгиева-Рилския герой
Началото е сравнително добро-по каменистата пътека стигаме до х.Мальовица за 60мин(дават го за 50 мин).Почивка за 30мин-закуска-обяд и в 11.30ч.захапваме нагоре.Пътем се разминаваме с други туристи,тръгнали за върха,но никой от тях нямаше да продължава за Вазов.Тук започнаха и трудностите-Ива,която малко се мръщеше в началото на терена,сега започна да недоволствува,да се изморява,да спира по-често и по този начин накъса темпото на групата.До Първа тераса положението стана зле,а на Втора тераса предложих на групата да се връщаме на х.Мальовица,да останат там,аз да направя кръга и на втория ден да се срещнем на ЦПШ.Радостта и Боби искаха да вървим и в крайна сметка решихме да качим Мальовица,и там ще видим какво да правим.Това е снимка на недоволната Ива-на Втора тераса
След много драпане по камъните,къде с добро,къде с лошо избутахме Ива до Еленино езеро
Гледка от върха към Еленините езера
Каквото и да е-заслужава си!Гледките са невероятни!Жалко,че времето беше напреднало и нямаше възможност за по-дълга почивка и съзерцаване!
Събрахме се на съвет.Казах,че ако искат-да се връщаме по обратния път за х.Мальовица-пак за около 4 часа.Или да продължим до х.Вазов за около 4-5 часа.Решиха,вместо да се връщат по каменния ад надолу,да продължим към неизвестното-за х.Вазов.Добре.Остана само да вървим.Тук е мястото да отбележа,че нещата взеха коренен обрат и ролите се размениха-Ива сякаш доби някакви свръхсили и постоянно търчеше напред,а Радостта започна да помръква и да запада!Брех,мама му стара-от трън та на глог!Може би,от физическите усилия по време на изкачването и емоциите около Ива,но Радост направо се сриваше!Вървеше на границата на предела си,в някакъв унес.В един момент се подхлъзна и падна!Изправиха ми се косите-втасахме я!На средата на нищото сме,а сега и това!Слава богу,нямаше изкълчване или нещо сериозно-само разтегнато сухожилие!Изправихме я и полека тръгнахме.Редувахме се с Боби и Ива да й носим раницата!Дадохме й малко шоколад,вода и тя се посъвзе!Даа,работата определено се закучваше!Боби сериозно се притесни за своята Радост,аз също!Но нямаше какво да се направи-трябваше да вървим напред!Ива-тя летеше!Ето снимка на фона на Рилски манастир
След това започна спускане.Минахме покрай Урдин циркус,с Урдините езера.Щракнах снимка
И така-след 9часа и 15мин. ходене,в 19.15ч. пристигнахме в крайната спирка за деня-х.Иван Вазов.С риск да засегна някои хора,ще кажа,че за първи път стъпвам на тази хижа и няма да повторя!Значи-идваме уморени,изпотени!Предварително съм се обадил за да запазя 4 места!Какво се получава-места няма(даже срещнахме в 19 ч. хора,отиващи за х.Рилски езера,поради тази причина-и те били със запазени места),банята-долу в реката(така културно ни осведоми хижаря)!Имало душ-батерия-един водопад,на 15 мин път от хижата!Аз,като стар Комеминеец съм свикнал на несгодите,но дамите-не!Ама какво да се прави-измиха се с мокри кърпички,доколкото могат!Много народ имаше на хижата-пръскаше се по шевовете!Имаше група от Павликени-25 души-много любезни люде.Запознахме се с тях.Като научиха,че идем от ЦПШ-то и то с малко дете,започнаха да ни ръкопляскат и дадоха на Ива званието"Герой"!Тя наистина си го заслужи!Починахме си,хапнахме,пийнахме!Джамборето започна-ядене,пиене,песни-български,руски,свирене на китара!Моите жени живнаха и взеха да припяват!Еее,това е вече друга бира!Утре,е по-леко,и по-красиво!Но до утре имаше доста време и трябваше да минем през още неволи!Най-напред-спането.Щяхме да спим в столовата,където бе банкета!Хората излязоха много разбрани и към 22.30ч. освободиха стаята.Събрахме масите,разпънахме дюшеците(те бяха доста тънки,но все пак-по-добре от нищо)-там легна Ива.Ние-по пейките.Завихме се с по едно одеяло и се опитахме да поспим.По едно време влезе един тюрбанлия хипар да търси кутията с таблата.Дадохме му я и той се изнесе.Аз съм заспал,но на сутринта Радост ми разказа,че посред нощ на Ива й станало зле(най-вероятно от голямото физическо натоварване и по-разредения въздух на високата надморска височина),защото организма й не е свикнал на това!В резултат-повръщане-2 пъти.Не са успели да поспят много!От притеснение жена ми объркала бутоните на челника(в опит да светне) и счупила единия.Ще си купувам нов!Ива долу-горе се позакрепила,но е изгубила сили!
Сутринта ставаме в 6.15ч-хижата започна да се разбужда.Денят обещаваше да е слънчев!Хапнахме,пийнахме(кой кафе,кой вода).Ива не й се ядеше!Лошо начало!Че нямам и никакъв лек против гадене и повръщане!Мамка му за друго имам,а за това-нямам!За следващия път-да си набавя в аптечката!В 7.40ч.в спокойно темпо тръгнахме за Раздела,откъдето да слезем за езерата.Снимка на х.Иван Вазов,огряна от слънцето
Да вметна-на много важно и хубаво място е тази хижа!От нея може да се отиде до Калините,язовир Калин,7-те езера,Урдини езера-изобщо все красоти!Но-аз няма да отседна втори път в нея!Лично мнение(а и на моите сподвижници)!
Денят ставаше все по-хубав и слънчев!Работата се оправяше!Въпреки нощните несгоди крачехме бодро към Раздела.Ива-също- засега се държеше!
Тук ни споходи и късметът-настигнахме и задминахме две групи-първата бе от трима души,от Павликенската бригада(Кольо с жена си,която този ден имаше рожден ден и вчерашния рожденник-Борката,който на снощното празненство,както играел хоро,стъпил накриво и си изкълчил крака).Те слизаха аварийно(заради изкълчения глезен на Борката) към езерата-до лифта на новата хижа(Рилски езера),с него-до х.Пионерска и оттам с колите си отиваха до ЦПШ-то и после до х. Мальовица,където щяха да се срещнат с останалите от групата,които тръгват по нашия вчерашен път-от х.Вазов-вр.Мальовица-х.Мальовица.Поразговорихме се и те се съгласиха заедно да слезем с лифта до Пионерска и да ни закарат до ЦПШ(където е колата ни).Супер!За мен не много,защото отпадна ходенето от х.Седемте езера-х.Вада-ЦПШ!Но предвид състоянието на Ива и желанието на двете сестри,се съгласих на този вариант.Впоследствие се оказа,че не съм сбъркал!
Междувременно Ива се влоши-пак взе да й се гади!Жената на Кольо се оказа медицинско лице(водела е деца на Рила миналата седмица) и се оказа подготвена-веднага даде едни капки-да се пият на всеки 15 мин,в продължение на 1-2ч.Тя винаги си носела,защото децата често получавали такива кризи.Тук на Ивка оказват първа помощ
И така-планът вече е окончателен-с тези хора слизаме до Пионерска,и те ни закарват до нашия превоз.
Наближаваме Раздела
А ето и втората група,която изпреварихме-те изпяха една народна песен и си спечелиха заслужени овации
От Раздела тръгнахме 100-200 метра по Зелени рид до едно място,откъдето се откриват чудесни гледки към Урдини езера.Пощраках малко
Започнахме слизането и отделните фотосесии-Сълзата(най-високото)
Да,времето-чудесно,настроението-също
И накрая-финалът
Малко почивка преди тръгване
Ами това е накратко!Равносметка-за два дена-26.6км изминати,много сили хвърлени!Получи се(особено за мен)хубав преход,преминахме през много несгоди и мъки,но красотата и величествените гледки си струваха!
Още веднъж-благодаря на моите спътници за мъжеството и духа!А на вас-че бяхте с нас и се докоснахте до част от красотата на България!
До нови срещи!Бъдете здрави!И да се виждаме по пътеките!
Няма коментари:
Публикуване на коментар