Садо-мазо изпълнения или Как се каляваше стоманата-14.05.2015г.

Да поясня заглавието-направих прехода-Карлово-х.Равнец-вр.Кочмара-Петолъчката-х.Левски-Карлово.На 04.016.2014г. опитах да направя този кръг,но на Кочмара получих жестоко схващане на крака(пак бях излязъл от нощна-уморен) и се върнах!И се заканих да дойда отново...
 Началото-както обикновено-след нощна смяна(вече се замислям дали да правя така).Но за разлика от предната нощна,тази имахме страшно много работа,излязохме късно,очите ми се затваряха и аз мечтаех само за едно-да легна и да спя.Застанах до колата и се чудех кой път да хвана-за в къщи или за Балкана.От една страна бях смъртно уморен,а от друга вече имах нагласата за ходене!Знаех какво трудно изкачване ме чака,схващането на крака от първия път,стръмното каменисто спускане преди Карлово,умората от смяната и това ме разколебаваше.Изпих една разтворима таблетка(бях ги купил от Билата)-впоследствие се оказаха удачни и предовратиха крампите и мускулните болки.изядох един сандвич и с триста зора се навих да тръгвам.
 В полусънно състояние стигнах до Карлово,паркирах на обичайното си място и поех към Руската вила,откъдето(както и първия път)започна катеренето към първи базов лагер-х.Равнец.За разлика от първото минаване(бях по синята марка),сега реших да мина по червената.И двете водят до хижата,но червената минава от другата страна на река Карамандра и пресича мостчето за да се стигне до хижата.Набира се значителна височина,върви се по хубава пътека

Сутринта си беше малко раничко-започнах в 7 часа,затова виках ехо-то няколко пъти за да предупредя горските обитатели(особено баба Мецана),че минавам.Стигнах до място за панорамни снимки-вижда се Карловското поле,Средна гора,а там нейде в далечината-и заснежената Рила.

 

Въздухът беше чист и напоен с миризмата на акация(мисля,че е това)

Страхотен парфюм беше(на връщане към този мирис се добави и мириса на див люляк-беше разкошно!)!
  Преди хижата стигнах до тази чешма,където пих хубава планинска вода и си направих снимка

 

 Ето я река Карамандра и мостчето,по което минах за хижата

Самата хижа

Изобщо тук ще пусна по-малко снимки(няма защо да повтарям тези от миналата година).
Моя милост

Тук съм вече над хижата-по жалоните(ЗКМ)

Руините на старата чешма(предния път тук имаше табун коне и стадо крави с кучета,които ме накараха да направя много голям завой за да не мина през територията им)

Тук е разклонението за лятната пътека

Общо взето и тук има катерене,но е по-плавно,не те пече слънцето,вървиш покрай гората и най-важното-тече си реката-кеф ти пиенето,кеф ти миенето!

 

Стигнах до Превала(с инфотабелата на парка)

В далечината-алпийския траверс на Стара планина

Сега ходенето стана по-трудно- на места в гората,а и от тук нататък имаше огромни петна със сняг,пътеката се губеше(не беше голям проблем),но някъде снега беше фирнован-добре,но после изведнъж пропадаш до колене в кишав сняг(голям проблем).Отделно и той блестеше и направо ослепявах-колко се псувах,че не си взех цайсите(бях ги оставил в колата).

Но така е -за е.... дупе-цяр няма(да съм мислил по-рано).И така полусляп и изморен от газенето и псувните изкачих билото на масива Равнец-малко гледки- вижда се траверса

 А на тази в далечината-и първенеца Ботев.

Сега,за разлика от първия път,когато времето беше мъгливо,облачно и дъждовно,Шефа ми отпусна прекрасно слънчево време и аз снимах като обезумял.Затова моля да ме извините,че има толкова много снимки на алпийския траверс на Балкана и на първенеца Ботев.Между другото масива Равнец е единственото място,откъдето човек може да наблюдава алпийците на Стара планина-Амбарица,Малкия Купен,Големия Купен,Кръстците,Костенурката,Жълтец,Млечни чал(Дюзчал),наредени на една линия,като на парад и толкова близо.Дори и с моята сапунерка се получиха страхотни снимки!
 Та да продължа-това е долината на река Голямата река

От тук и от други притоци,спускащи се от Купена,Костенурката и Жълтец се образува Голямата река,която минава през х.Васил Левски,образувайки Карловското пръскало,после се спуска надолу и при х.Хубавец се среща с река Малката река(спускаща се от вр.Амбарица),давайки началото на река Стара река,която минава през град Карлово.
 Снимки на алпийците

вр.Кочмара

Вр.Ботев-все по-близо

и останалите

На път за Петолъчката,минах покрай колибата Чальоглуво пасище(Бункера).

Вече съм на Раздела(Дюза,Петолъчката).Нарича се така,защото от тук тръгват петте лъча(пътеки)-за х.Рай,за вр.Ботев,за вр.Жълтец,за х.Равнец(откъдето дойдох),за х.Левски

Малко гледки за довиждане  към траверса

и вр.Ботев

Поех наляво към х.Левски по пътя минах през няколко ребра,снежни петна(които ща,не ща трябваше внимателно да заобиколя,защото можеше при някоя погрешна стъпка да се озова потрошен в дерето долу и да бъда нечия вечеря).Минах и покрай тази палатка-точно на пътеката,а до нея пасеше табун коне

Ааа,няма пак да заобикалям-бях твърде изморен-карам направо и каквото стане,Започнах да викам,свиря,размахах щеките!Хеле,жребеца излезе разбран и подкара стадото встрани от пътеката за да мина!
Тук вече навлязох в горския пояс

Е,както казват-останалото е история-познатото спускане през хижите Левски,Балкански рози,Хубавец и гр.Карлово.Нищо за отбелязване,освен това,че след Левски видях един сръндак,но докато извадя фотото,той подскочи два пъти и се скри в гората.Е,по-добре сръндак,отколкото мечка,нали?
 Тук съм на изхода на парка

С дъждобрана съм,защото града ме посрещна с лек дъжд за добре дошъл!
 И така равносметка-получи се хубав,макар и изморителен преход-официално го даваха 10часа,но аз го направих за 11 часа(от 7 часа сутринта до 18часа привечер),защото след х.Хубавец наистина ми свършиха силите и на всеки 8-10 крачки се строполявах на нещо да почивам,а камънака преди Карлово ме довърши.Отделно стомаха ми беше станал на семка и не приемаше нищо,дори вода(все ми се повръщаше)!
 Въпреки това съм доволен-видях,снимах,отслабнах с 2 кг хахаха!Времето беше прекрасно!Засега Шефа все ми дава рамо като съм с Него в Балкана!
 Ами това е!Бъдете здрави!До нови срещи!

Великден на вр.Мусала-10.04.-11.04.2015г.

                                                                Христос Воскресе!
  Здравейте отново!Не мога да се наканя да започна!По Великден ми се събра 4 дена почивка и реших да отбележа подобаващо светлия християнски празник-Великден с планинарско ходене.Къде?Времето за април го даваха с валежи,вятър,но по Великден Шефа(най-главния) се смили и отпусна три прекрасни слънчеви дни-петък,събота и неделя-само за планина.Имах два варианта-1.един участък от Ком-Емине-най-калпавия-след Котел-Върбишки,Ришки проход и 2.Рила.Понеже не ми се драпаше из оня джендем(за мен-кошмарен по време на КЕ 2013г.) и както се досетихте от заглавието,избрах втория-Рила.За това спомогна и Иво(колегата от форума и мой градски),който ми даде тази идея,защото от година не е стъпвал на Рила.Планът беше да отидем на Боровец,където да оставим колата,после-на х.Мусала(преспиване),на втория ден-вр.Мусала(и по желание-Близнаците).връщане в Боровец,с колата-до с.Говедарци,където да я оставим,а ние да издрапаме за около 2ч.до х.Мечит(нощувка),а в неделя-ходене до едноименния връх,после обратно до превоза ни и-до дома.Както се казва във всяко начинание най-напред се проваля плана-така стана и в този случай,но аз изкарах чудесно и не съжалявам за нарушения график.А времето беше приказно!
 И така-петък-взех Иво от тях и тръгнахме за Боровец.Към 9 и 15ч паркирахме пред някакъв хотел,платихме такса 10лв за 24ч престой(по-добре там,защото на паркинга на Царска Бистрица-безплатен, всичко беше запълнено).Звъннах на нашите,че засега се движим по план.

Снимка за началото

Тука е пред лифта за х.Ястребец

За да стигнем до началото на Мусаленската пътека,по която трябваше да тръгнем за х.Мусала(защото лятната от х.Ястребец е опасна през зимата),вървяхме малко по щосето

и след резиденцията Царска Бистрица се отбихме за нашата пътека

Да добавя-тук беше друга България-сняг, сняг и пак сняг!Не е като при нас в ниското и равното!Добре,че имаше стъпки на 1-2 души преди нас,та не се наложи да газим много-само да колене(тук-там),докато излезем на пистата(пътеката е превърната в писта-всичко в името на парите,всичко за благото на паралиите)!Началото-

Това отгоре е лифта,отвеждащ скиорите до х.Ястребец-за пистите.

Известно време сме в гората(преди да излезем на пистата)

Иво набира скорост

Излязохме на пистата и се подпрях да почина

После тръгнах след водача на експедицията

Наложи се да сложим котките

Покрай нас профучаваха скиори(малки и големи) и скейтбордисти

Малко зимен пейзаж от Рила

 

А това там,със бялата върхушка над него е утрешната ни цел-вр.Мусала

Стигаме до долния край на една от пистите-Маркуджик-2

Продължаваме напред-има още бая до х.Мусала.Тук съм щракнал двата върха-Мусала и Иречек(този острия вдясно-вижда се едва е Мусала,а вляво от него-централно на снимката   е Иречек)

От голямата надморска височина,сухия въздух и голямото потене(изкачвахме около 1000 м денивелация с 11кг раници на гръб) пиехме вода като жадни коне и тя логично взе да привършва.Напълнихме бутилките със сняг за да може да изкараме до хижата,където щяхме да разтопим повече на газовото котлонче

 

Вече приближаваме все повече Мусала и Иречек

Най-накрая,след 4 часово драпане и пазене от скиори,скейтбордисти(и псуването им,че минаваха досами нас) стигнахме до хижата

Тя беше почти затрупана от снега.Снимал съм прозорците за да се уверите

Вода-нет!Къпане-нет!Други градски луксове-също нет!Имаше външна тоалетна-в дамската не съм влизал,но в мъжката,лайната бяха над дупката трябваше да се облекчаваш полуклекнал.Щях да щракна снимка,но нямаше да е подходящо за хора със чувствителен стомах! Е на планина-като на планина!С миенето и подмиването-както и да е ,но пиенето е друга работа-водата е жизнено необходима!Затова напълних торбата със сняг(избягвах местата със жълти точки,запетайки и други фигури по обясними причини) а Иво започна та го топи

Виждате торбата до масата.Напълнихме бутилките.Водата имаше вкус на дестилирана(Иво не я одобряваше,но аз не придирях-все пак това е чиста,натурална вода и с това разполагахме в момента)!Това е стаята за спане-е не беше супер лукс,но беше двойка и парното-на макс.(спахме на отворен прозорец).

Надвечер излязохме за малко снимки.Ето това е утрешната ни цел-вр.Мусала-виждат се кулите с уредите

Моя милост на фона на Мусала и Иречек

И на хижата

Сутринта на другия ден потеглихме в 6.30ч

Пътят минаваше през Иречек

А на изток слънцето изгряваше

Първите лъчи огряха и първенеца на Балканите-вр.Мусала

Започна голямото бъхтане нагоре.Стигнахме до заслона-Еверест

Това е Иво,а това съм аз

Самият заслон е затрупан догоре-едва се вижда вратата

Малко история-заслонът е бил подарен на непалците по случай първото изкачване на българин на Еверест,но те го върнали,защото материалите на били екологични,а нашите къде да го сложат-и го турнали тук-в подстъпите на Мусала(инфото е от Иво-винаги има какво да научи човек).Не се лъжете по табелата,че пише заслон Ледено езеро-това е заслон Еверест,а заслон Ледено езеро е ето тази порутена постройка зад мен-до коловете за въжето

Като стана дума-започна катеренето по въжето.Лятото си има хубава лятна пътека,но зимата по нея е невъзможно да се движиш-затрупана е,затова-само въжето

Малко почивка

След минаване на два опасни участъка-над тях нямаше въже,а единия ме разплака на връщане,стигнахме до върха

Вр.Мусала-първенеца на България и Балканския полуостров-2925м.

Наблюдателницата е затрупана до покрива

За това-после,сега-малко снимки на Покрива на Балканите-

Иво реши да покори вр.Близнаците,а аз-да си почина в наблюдателницата.Защо не отидох и аз с Иво-не знам,може би остарявам,а може би исках да остана насаме с тази дива,снежна красота...и с Шефа...Реших да вляза да пия един чай.Влизането беше необичайно-през горния прозорец на вратата

Другото беше затрупано.Вътре-уют-радиатора(електрически)работи,пих два чая(чудесни са,нямат нищо общо с тия градските пакетчета),после подремнах малко

Излязох навън-времето-прекрасно,топло-около 9 градуса

Дойде един мъж,запознахме се-казваше се Румен и е бил един от съратниците на Дойчин Василев,ходил е на Аляска.Жалко,че не се снимах с него-много приятен човек-истински планинар.Каза,че сега в Стара Загора имало петдневна прожекция в библиотеката на филми и видеоматериали с планинска тематика,направени от него и колегите му.Имал и бизнес в Стара Загора,а бе мноого приятен човек,доста си поговорихме,показа ми някои върхове,разказа ми интересни неща,а аз ги документирах.Както казах по-напред-винаги човек може да научи нещо ново,а той знае много за планините!Ето сега-на тази снимка под кръста(явно надгробен паметник) се виждат Трионите,а след тях е вр.Малка Мусала

Тук върховете ограждат долина,от която започва една от големите български реки-Искър

А тук снега в тази долина(циркус) дава началото на друга голяма река-Марица

Това е главното вододелно било

То разделя на две циркусите-вдясно е на р.Искър,а вляво-на р. Марица.По-нататък ми показа и откъде започва друга голяма река-Места.Зад вододелното било е била границата между Княжество България и Източна Румелия.Показа ми и вр.Скакавците Сакън дупка,много и интересна информация-жалко,че не успях да документирам всичко!
 Но всичко има и край-Иво се завърна от Близнаците и трябваше да тръгваме надолу.По обратния път назад беше доста страшничко,на едно място мислех,че ще умра-само едно снежно връхче(не знаеш под него какво има-камък или пропаст),тясно,тясно!Добре,че нямаше вятър,иначе в пропастта щях да полетя и аз,а не само празната ми бутилка!Къде по гъз,къде по корем,успях да мина опасния участък.Тук Иво ме е снимал как съм седнал и се опитвам културно да върна лайното си обратно в задника си(да ме прощавате за изразите,но си беше страшно)!

Но след това дойде и голямата награда-срещнахме Кирил Николов-Дизела,трениращ за поредния маратон-много хубав и земен човек!Щракнахме си снимка за спомен с него(може би това е най-ценната ми снимка в албума).Тук е с Иво

А тук-с мен

Надолу-скоростно към Боровец.Пътем се отбих да видя резиденцията-Царска Бистрица.Входът е 3 лв,а за ученици и пенсионери-2лв.

Много приятно място-царския дворец(сега музей),ВЕЦ,параклиса"св Иван Рилски Чудотворец"
   После-на колата и-в с.Говедарци.Паркирахме и тръгнахме за х.Мечит-започнахме изкачване по едно дере с много сняг и нападали дървета-вървиш и изведнъж затъваш до колене.Пак сняг,пак газене!Много ми дойде-два дена газя,катеря,газя,слизам-разбих се!В един момент седнах и казах на Иво,че не мога повече-ще пукна до хижата!Стомахът ми беше станал на семка,бях жаден,но като пиех вода,ми се повръщаше,на всеки 3-4 крачки спирах и пъхах като асматик.Бях разкапан!Казах,че дори и да стигна до хижата(даваха го за 2часа,но ние щяхме да стигнем поне за 3ч.с това темпо),утре нямаше да качвам върха,затова да се разделим-аз ще спя и ще го изчакам в колата в селото,а той да иде до хижата,да качи върха и да се върне при мен!Иво(и на него вече май му беше дошло нанагорно-той за разлика от мен качва и Близнаците) не се съгласи и каза да си тръгваме,защото сме капнали(планината няма да избяга)!
 И така обърнахме обратно към колата и към дома.Пътем видяхме много щъркели,снимах една двойка в гнездото им.Точно направих снимката и те започнаха секс.Бях очарован-за първи път виждах секс между щъркели.Бях толкова погълнат от щъркелския Плейбой на живо,че забравих да снимам!Да му се не види-това беше интересно-големи чупки,големи движения!

Ами това е!Не изпълних програмата на 100 %,но останах много доволен-прекрасно време,прекрасни хора,научих нови неща!
 Приятен ден от мен!Живи и здрави!Весело прекарвне на Великден!