гр.Карлово-вр.Кочмара и обратно-04.06.2014г.

Дойдоха и поредните два дена почивка.Вече нямах придружители и бях сам като волна птица.Реших да изпълня плана си от миналата седмица-да посетя вр.Кочмара-един от върховете на масива Равнец(Чифударица).Проектът ми беше много амбициозен-от Карлово да изкача вр.Кочмара(няма да имах време за всичките,а на този му бях мераклия),да продължа по ЗКМ към вр.Ботев(но без да стигам до там)-Бункера-Петолъчката-завой към х.Васил Левски-нощувка(а може и без нея,но прехода ставаше убийствен!)-Карловското пръскало-гр..Карлово.Еех,щеше да е перфектно!Пуста умора!В крайна сметка останах само с Кочмара!

 От няколко дена следях прогнозата за времето-даваха го много дъжд в сряда-така е с моя късмет-когато тръгвам някъде-все е дъжд или сняг!Но назад-не!Имаше и още едно препятствие-последната нощна смяна беше много изморителна,свършихме късно.Излязох от портала,застанах до колата и започнах да се чудя какво да правя?Бях много изморен,мислех,че Шефа(отгоре)ще ми пусне малко дъжд за да се откажа,но,не!Е,тъй като бях приготвил раницата за заминаване и тя стоеше кротко в колата,и ме подканяше-реших-да тръгвам!Малее,какво ли ще бъде отсега нататък!

 Пътуването до Карлово мина без проблем.В града паркирах колата до механа Водопада(местните ми казаха,че там било по-удачно от Руската вила)

Минах по моста над Стара река...

и се запътих към Руската вила(в местността Петте извора)

Оттам поех към първата спирка за деня-

Майко мила,започна голямо катерене.Значи да обясня-км преход са леки,но трудна е денивелацията(изкачването).Може да минеш км за 15 мин,но можеш да го минеш и за 2 часа!А денивелацията от Карлово до хижа Равнец си беше баяяя сериозна-750м.Всичката пот(включително и резервната)ми излезе по това нагорнище!
 Пътеката се виеше през скали и дървета.Откриваха се чудесни панорами към Карлово и долината на розите:

Стигнах до местността Чобански егрек,от която започваше паркът

Отново панорама

Даа,красив е град Карлово,гледан от птичи поглед!
Продължавах с катеренето-поглед нагоре

Добре,че раницата ми беше 4 кила и вървях по-леко!Мислех си,какво ли е с раница от 10кг и веднага си спомнях как с Иво катерехме баира от Стряма за билото в лятната жега и събирахме потта в канчета!Сега поне лятната жега беше заменена с летен хлад!Дъжд нямаше(все още!)!Дано ме изчака...
 В далечината се забелязаха очертания

Яяя,това било хижата,бе мама му стара!

Кога пристигнах,бе?Гледам времето-за 1.5ч!Бързо!
 Хижата е малка,но уютна!Красива е отвън и вътре!

Хижарката-леля Надя(Надежда) е много добра и отзивчива!Въпреки ранния час-8.30ч(сега започвала да готви),набързо ми направи 3 яйца на очи,припече ми 3 филийки хляб,отряза ми резен сирене.Богата закуска,гарнирана с две чаши пресен чай от мащерка(току-що набрана)!Поговорихме си с женичката даде ми напътствия,починах си 50мин.и станах да тръгвам.Междувременно започна да вали(е,то се очакваше!).Леля Надя ме посъветва да тръгна по ЗКМ(зимна колова маркировка)-било по-кратко.Според мен направих грешка-вярно,че е по-кратко,но по-бавно,а катеренето убийствено(денивелацията беше около 800 м)!Трябваше да тръгна по лятната!Ама свършено вече!Тръгнах по ЗКМ.Имаше стада от коне и говеда по склона

Това се оказа допълнителен проблем(в Стара планина това е често явление)!Най-напред се натресох на стадо крави-добичетата са кротки,но големите каракачанки-не!Спуснаха се с лай към мен!Въпреки песните,които им изпях(явно не харесаха стари градски песни) се принудих да обиколя в дъжда 1 км!После срещнах табун коне!Пробвах Киркор Киркоров!Ядец!Жребецът не я хареса и направих ново заобикаляне!Поизчерпах си силите,настроението падна!Минах покрай останки от каменна чешма,но нямах кеф да я снимам!Разбираемо!Заедно с дъжда,дойде и мъгела!Ех,Шефе,Шефе,защо пак на мене!

Поглед нагоре-колко път ме чака!Пълзях като мравка,почивах на няколко крачки!Все си викам-ето го превала,после е по-равно!Да,да,ама не-следваше ново катерене!!!

Стигнах до разклона,където се разделят лятната и зимната пътека

Продължих по зимната за върха.Малко панорама от билото(когато мъгела не беше наблизо)

Красиво,но да е лято(ама истинско лято!)!
 Стигнах до Кочмара,като пътем минах през долината на Голямата река(дано не греша,мисля че така се казваше)Оттук започва своя път реката

Връх Кочмара

Панорама във всички посоки,но както виждате,мъглата е погълнала почти всичко!

Отново върха

Боже,колко студ и вятър!Въобще не беше лято!На върха имаше стращен вятър,дъжд,суграшица!Дъждобранът плющеше(очаквах да се разкъса),дъждът шибаше лицето ми!Табунът слезе на завет в ниското,а аз снимам,ха ха ха!Луда работа!И какво снимам-мъгла!
 От масива Равнец се откриват великолепни гледки към алпийското било на Балкана-наредени са Амбарица, Купена,Кръстците,Костенурката и черешката,първенеца Ботев!Могат да се направят чудни снимки!Но явно днес не е ден за снимане!Хвана ме много яд-на такава снимачна площадка съм,а не мога да снимам!Стоях в дъжда и вятъра,чаках да се разнесе поне малко мъглата и да щракна нещо!От всичко успях да хвана Купена и Кръстците,другото не ми се откриваше!
 Мъчих се с Ботев

Частичен успех с Купена,Кръстците

Време беше да се махна от този вятър!По-хубави снимки едва ли ще направя,а взех да замръзвам!
 Въпросът е-накъде?Дали да продължа към Бункера(в местността Чальоглуво пасище)-Петолъчката-х.Левски?Да,такъв беше първоначалния план!Но плановете се променят!Както беше казал един колега планинар-първото нещо,което се разваля в едно начинание е планът!Вероятно от умората на нощната смяна и голямото катерене,получих схващане на мускула над коляното на десния крак.Като вървях,имах чувството,че под кожата ми се движи камък,а не мускул!Взе да ме наболява и лявото коляно!А предстоеше доста път до хижата(Левски).Време имах-беше 11.45ч,но постоянния дъжд,вятър и тези болки,ме разколебаха!Исках да полегна за няколко минути, да поотмине тази болка,но къде да легна-всичко е мокро,а аз-потен от изкачването!Дали да се правя на герой и да рискувам или лека- полека да сляза по обратния път към Карлово?Избрах второто!
   В 16ч бях при колата!Поех към Стара Загора.След всички усилия,ме беше налегнала страшна умора!На няколко пъти завивах към канавката!Наложи се да спра на една отбивка и да подремна малко.После благополучно се прибрах у дома!Е,нали знаете-черен гологан не се губи,ха,ха,ха!
 Пиша тези редове със смесено чувство на наполовина изпълнена цел!Но,нищо-Балкана е там и утре,пак ще се видим!
 Това е от мен!Бъдете здрави!До нови срещи!

Сувчарското пръскало-27.05.2014г.

След 22 дена бачкане без прекъсване(колегата се беше взел бащинство/майчинство и останалите трима се въртяхме да го сменяме),дойдоха и двата почивни дни.Замислих се къде да отида.Тук в града се задушавах,исках простора на Балкана!Да перифразирам поета(няма да ви казвам името му-вижте го с търсачката)-"Манастирът тесен за мойта душа е!"-на "Градът тесен за мойта душа е!".Бях си заплюл едно двудневно маршрутче(няма да ви го казвам-когато го направя-ще го опиша),но тъй като обещах на малката щерка да я заведа на планина(а аз си изпълнявам обещанията),взех тефтера и избрах нещо по-леко и еднодневно.И така-целта е поставена-отиваме в с.Христо Даново за да се полюбуваме на тамошния водопад-Сувчарското пръскало.Е,със своите 54метра,той отстъпва на другите Старопланински гиганти-Райското и Кадемлийското пръскало,но въпреки това е много красив и е честа туристическа дестинация.Според инфото в нета,до отбивката се стига с кола и оттам на 500м.е водопада.Да,да,ама не!Към днешна дата пътят(все още добре асфалтиран) е затрупан на много места с големи и малки каменни късове и е проходим само за пешеходци и велосипедисти.Е,за мен не беше проблем да повървя 1.5часа,но неволно подведох щерката и тя горката трябваше да пуфти като товарен влак по нагорнището(денивелацията беше близо 400м.)!На връщане беше по-лесно!
 Съобразявайки се с прогнозата,че следобед се очакват дъжд и гръмотевици,потеглихме сутринта около 7,15часа за с.Христо Даново-изходната точка на нашия маршрут.В 9.30ч. бяхме на центъра.Тук започват и маршрутите за х.Ехо и х.Козя стена.Между другото селцето е с много хубави къщи!

Това е пътят,който скоро напуска селото и влиза в планината:

На една поляна има паметник на руските войни от Руско-турската Освободителна война:

Малко гледки от високото към Христо Даново:

Пътят се вие нагоре в планината:

Интересното е,че минаваме над долините на две реки-най-напред на р.Каваклъдере,а после-на р.Корфийско дере.Те са разделени от рида Ортабурун.

Доста дълбока е долината на р.Каваклъдере-долу се вижда и черния път,който следва реката.

Тук съм щракнал улеят,който тече под скалите на р.Корфийско дере.Прилича на писта за пързаляне с щейни.

Достигаме бетонния мост и виждаме упътващата стрелка за водопада.Ще се види и от небето...

Заповядайте,моля!

Пътеката се вие по реката.Много е гот-прохлада сред жегата!Малката си облече якето.

Всичко е хубаво,но трябваше да внимаваме,защото още беше мокро от предния дъжд и се хлъзгаше по мокрите камъни,корени и нападала шума(Ива на два пъти пада,стана на малачка).а и на места си беше доста стръмно.Най-накрая между листата се видя и красавеца-водопада Сувчарското пръскало:

Височина-54метра.Водата пада през красив скален венец!Мнооого е красиво!Мощният пад на водата вдигаше облак воден прах,който се усещаше чак до нас(а ние си бяхме на дистанция)!Малко снимки за спомен!Търсих по-добър ъгъл за снимане,но със сапунерката не успях да предам красотата на водопада.Е,поне си изплакнах очите!

А,бе,какво да направя!Мама ще ги изпере!

След малко излизаме на твърда почва(асфалт)!

Продължихме по асфалтирания път още 10мин. и стигнахме чешмата с пейката.Там се поочистихме за пред хората,хапнахме,пийнахме,починахме и беж надолу към селото(колата),защото дъждът идваше!Слава Богу,само ни закачи и благополучно се прибрахме до финала!

Ами,това е!Хубав ден,изпълнен с хубави емоции!
 До нови срещи!