На Шипка всичко е спокойно-03.03.2015г.

  Здравейте,отново!Реших да открия личната си планинарска година!За целта още преди четири дена се уговорих с колегата(от планинарския форум) и приятел-Ивайло да направим еднодневна екскурзия до връх Шипка на 03.03.2015г. за да почетем Националния празник на България-Освобождението от турско иго.Речено-сторено.Той почиваше на 3 март,аз също.
   Традицията повеляваше туристическия преход да започне от Храм-паметника Шипка по маркирана пътека,която излизаше на връх Шипка.
  Сутринта паркирахме каручката на паркинга пред Храм-паметника-нямаше никой,ние бяхме първите.След екипирането,направихме няколко снимки за начало

и поехме по пътеката

Времето долу беше топло,бързо загряхме с изкачването на денивелацията и се поразхвърлихме малко.Но какво ли ни очакваше горе на билото?В бойна готовност за среща с капризите на времето започнахме да набираме височина.След около 30 минути видяхме заслончето

Пътеката пресичаше шосето три пъти.Често виждахме коли още в ранни зори да отиват за върха.Това е първата ни среща с асфалтовия Шипченски проход

По-нататък пътеката се разклоняваше-вдясно се отделяше за местността Копаците.Ние продължихме направо.Тук на разклона започна да ръми доста силно и облякохме дъждобраните.

След това пресякохме шосето за втори път

После за трети

Виждат се вече и хората,които пъплят нагоре по шосето.Минахме покрай бетонния куб

и започнахме финалното изкачване към билото.Тук-там имаше преспи от сняг,което загатваше за това какво ни очаква горе

Малко гледки от билото 

Продължаваме по пътеката нагоре

Времето започна да се влошава-към мъглата и ръмежа се прибави засилващ се вятър и суграшица-Балкана взе да загатва за своята мощ

Стигнахме до Паметника на войнишкото гробище-той бележи мястото на войнишкото гробище на загиналите под връх Шипка

 

  

Подсякохме връх Орлово гнездо от изток(решихме после да отидем на него).Имаше си  сняг доволно

Стигнахме до Големия руски паметник.Междувременно вятърът беше станал ураганен-подмяташе ни като кибритени кутийки.Това съчетано със суграшицата създаваше у мен усещането,че някой дере лицето ми с едра щкурка.Щеките се обледениха.

 

Смених дъждобрана с якето,шапката,ръкавиците и работата заспа(както жена ми кога легне да гледа някой романтичен филм)-т.е. биваше работата.Ето снимки с новото ми амплоа-направени са сред Стоманената батарея,която е до паметника

 

 

Мнооого мъгел!Едва се вижда и кулата с националния трибагреник

 

 

Тръгнахме за връх Орлово гнездо.Малко снимки от върха

 

А ето и Паметника на вр.Шипка

Поглед от стълбите,където чинно чакаме реда си за да влезем

Стълбите-заледени,вятърът брули жестоко,а аз се поклащам насам-натам,като на коча ма...е(любимия ми израз)!Хеле,накрая влязохме.Вътре-народ.Трябва да направим кръговото и тогава влизаме по стълбичките за нагоре.Снимка на вечния огън от приземния етаж

Точно направихме завоя и се каним да катерим стълбите,настана суматоха.Момък внесе една миловидна девойка(явно мадамата му)която бе неадекватна.Момето припадна току до мен.Като лекар(макар и ветеринарен)реших да я реанимирам като й направя изкуствено дишане уста в уста,но младежа не се съгласи.Той проведе своя терапия,състояща се в пръскане с вода,наливане на вода в устата й,но без особен успех.Дори даде бонбон,но неадекватната девойка го глътна барабар с опаковката,та се наложи да бърка в устата й за да го извади и да я махне.Накрая отчаян я стовари като чувал с картофи на единствения стол и взе пак да я припръсква с вода,а тя досущ като в израза на буля Пена:"ни у,ни ду,сал гляя кат пу"(т.е.-ни ума,ни дума само гледа като пукал).В този момент започна и обиколката ни из етажите  и за мен сериала приключи!Малко снимки(наистина са малко,защото в друг албум имам много и подробни снимки)

  

Излязохме на покрива.Междувременно снеговалежът и суграшицата  бяха спрели,но вятърът компенсираше предостатъчно

Мъгелът ту се вдигаше,ту се спускаше

 

След обиколката излязохме навън.Слънцето взе да се показва

Срещнахме се с колеги от Планинарския форум-тук съм между Тошко и Димо.Долу на паркинга се събрахме всички колеги(около 10-15души) и поляхме събитието една механа в Казалнък

  Ето и още една снимка с колеги(Митака е вдигнал байраците на щеките си)

         Повъртяхме се и се запътихме обратно.За да не повтаряме пътя,решихме да минем през Копаците и х.Теменуга и така да направим пълен кръг.От Стоманената батарея има пътека,която следва маркировката на КЕ

Поехме по нея в посока Бузлуджа и след известно време се отделихме от нея и се насочихме към местността Копаците

  

Връх Шипка отдалеко

И Паметникът на войнишкото гробище(на максимален зуум)

Пътят за х.Теменуга(след малко се вижда и самата хижа)

Красива постройка,някога пълна с живот,а сега запустяла(както всичко в тази държава)

Оттам както гласи табелата за 1.5ч.стигнахме до Шипка.Пътем минахме през река(да ме прощавате,ама не се сещам за името й).

И вече в град Шипка

  

На паркинга едно слънце-топло,приятно.През главата ми мина мисълта-какъв героизъм се е искало да стоиш в лютата снежна буря,в ураганния вятър,в кучешкия студ за да пазиш прохода в суровата зима от войските на Сюлейман паша!От болести и измръзвания умират хиляди защитници,а в битка-няколкостотин!За да пазят бъдещето-нас!За да пише ген.Радецки до Главното командване-НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО!
   ПОКЛОН НА ПАДНАЛИТЕ РУСИ И БЪЛГАРИ НА ШИПКА!!!
 Така завърши първия ми поход за 2015г(надявам се де не е последния хахаха)!
Довиждане и до нови среши!Бъдете здрави!Спете спокойно-НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО!

Геопровал Искър Панега-30.07.2014г.

След "Чудната"атракция,за която писах в миналия пътепис реших да направим ново ходене до друга атракция-Геопарк Искър Панега.Три пъти стягахме багажа и още толкова го прибирахме,заради големите дъждове,порои и градушки,обхванали страната през месец юли.Значи-на работа съм-време-прекрасно.Идват двата почивни дни-дъжд!На тези,които са чели предишните ми творби им звучи познато!Колебаех се между тази дестинация и другата(в Родопите).Но за другата ми трябваха три дни,защото исках да посетим повече места,без да се притесняваме,че времето няма да ни стигне!
 И ето-на 30.07. Шефа(отгоре) даде рамо-хубаво време!Приготвихме багажа за четвърти път.Доста ме изкушаваше мисълта да се обадя на колегите за да си взема ден и да идем в Родопите,но ме спря мисълта,че ще си взема ден без предварително предизвестие(от днес за утре),а хората може да са си направили плановете-защо да ги развалям?После,през цялата екскурзия съжалявах-времето беше прекрасно,но дестинацията беше провал за моите хора,а в известен смисъл и за мен!Ходенето беше замислено за два дена,но стана за един!Аз бях излязъл от нощна смяна и вечерта като се прибирахме(22.30ч.)едва държах очите си отворени,на няколко(доста)пъти обърквахме пътя(за първи път стъпвах в този район).И докато аз като планинар приех по-филосовски нещата(в планинските си преходи не винаги съм успявал да изпълня първоначалния си замисъл),моите хора бяха тотално разочаровани и у мен остана малко горчилка,че не успях да им доставя удоволствие с тази дестинация!Трябва да се явявам на поправителен изпит,ха ха ха!
 Но да караме подред!Само да вмъкна за последно-както ще забележите-писането е повече от снимането хахаха!
  Тръгнахме лежерно-в 7.45ч.С настроение минахме Шипка,после Габрово,Севлиево(по този път минахме преди години,когато отивахме за Крушуновите водопади),хванахме главния път за София.След объркване и малко мотане уцелихме отбивката за Угърчин,после-Дерманци и стигнахме Луковит.По-напред споменах,че екскурзийката беше замислена като двудневна,с преспиване в хотел или в Пешерния дом в Карлуково,но стана разочароващо еднодневна!
 Значи трябваше да посетим две места-Ландшафтен парк Панега(който се намира до Луковит) и Карлуковски карстов комплекс(край село Карлуково).
   Има много писано по темата,снимки(особено на феномена"Очите на Бога",затова е разбираемо,че реших да посетим този район.За протокола да кажа-всичко е доста преувеличено(лично мнение)!Съвет-гледайте датите на тези публикации,преди да решите да предприемете нещо!
   Та,намерихме Ландшафтния парк Панега.Преди може би е било красива и поддържана екопътека,но сега е занемарено.В началото има фургон,от който продават напитки,сандвичи...Продавачката каза,че с кола спокойно се стига до моста(съвет-ако колата ви не е 4х4 не слизайте!).Моята съпруга ме посъветва да я оставим  и пеша(близко е)да слезем до моста.Но пуста ,корава планинарска глава-не слуша!С колата слязохме долу(с бая зор-пътя е поизровен от пороите,много камъни,от които се пързаляха гумите).Всичко е запустяло.Представете си следното-жега-33градуса,избуяли от дъждовете треви и храсти,от които излитат водни кончета,скакалци,оводи и разни други хвърчащи твари!В тоя пек(беше около 12.30ч) със сигурност имаше и змии!По-нататък се виждаше беседка,но тя беше обрасла отвсякъде с треви и храсти и не исках да рискуваме да попаднем на нещо пълзящо!Ето началото на пътеката:

Малко фон:

Децата не понасят летящите гадинки,взеха да подскачат като нестинарки,да пищят и категорично отказаха да тръгнат с мен!Майка им остана с тях за да не са сами!Аз тръгнах(казвал съм-и сам войнът е воин).Много ми беше тегаво из тая избуяла трева,от която излизаха и изпълзяваха разни гадинки,да не срещна нещо по-опасно,но бях свикнал от КЕ на такива ходения(а сега бях и с високи обувки,а не с маратонките,както тогава)!Та вървя по пътеката и стигам до това:

Явно и аз бях до тук-реката е заляла всичко и ако исках да се кача на мостчето,трябваше да прегазя тези 3-4метра.Опитах с щеките да измеря дълбочината-поне в началото ще газя до колене!Отказах се!Обратно при семейството,в колата и към Карлуково.По обратния път докато изкачим стръмния склон,си беше голям екшън-от напечените камъни автомобила се хлъзгаше и свличаше надолу.Подложих зад задните колела камъни,но понеже съм с предно предаване-предницата играеше по камъните и не искаше да зацепи!Махнах подпорите,спуснах колата по-надолу,излязох от пътя в тревата,подадох газ,колелата зацепиха и успях да изкача склона!На косъм!Друг път ще си слушам женичката!
  Порядъчно изнервени потеглихме към втората дестинация-Карлуковски карстов комплекс.Целта е да видим "Очите на Бога".С.Карлуково е на 10-12км от Луковит.
   По някое време пристигаме.За разлика от първия път,тук пътя е много хубав!Паркираме на поляната и се каним да влизаме в пещерата Проходна(тук са "Очите на Бога"-скален феномен.който удивително прилича на очи)!На входа ни предупредиха,че братушките снимали някакъв филм за дракони,да внимаваме със снимките!За късмет ги хванахме в почивката! Пещерата Проходна е най-дългия пещерен тунел в България-365м.Двата й входа са високи около 56м.Тя е широка,просторна и естествено осветена,защото в средата, вследствие на ерозията се е образувал скалния феномен "Окната"(или "Очите на Бога")-два еднакви отвора с формата на очи.Тук се практикуват скокове с бънджи(но заради филма,не успяхме да видим),снимани са(и в момента снимат) чуждестранни и нащи филми(сред които "Време разделно").Но стига съм плямпал, да дам малко снимки!Ето го входа:

На слизане в пещерата

 

Вътре сме-наистина изглеждаме като мравки:

 

А сега-

Ето ги в пълния блясък-"Очите на Бога"-

Даа,наистина е зашеметяващо-все едно някой отгоре те гледа!
 Ето и слънчевите следи-

Доволен съм,че случихме на слънчево време за да видим по-добре тази красота!
 Снимка и отвътре,но в по-близък план-

А това е и изхода-

След него има пътека за Пещерния дом,но ни посъветваха да не минаваме по нея-имало много змии.Затова се натоварихме на колата и отидохме с нея.Пещерният дом е много близо-затова хората от снимачния екип ходят пеша от пещерата да него.Той е просторен,хубаво направен,има ресторант(цените са добри).От високо постройката прилича на прилеп.Той е изграден в скалата и от него се откриват красиви и просторни гледки към Искърския пролом,река Искър.

Виждат се жп линията София-Мездра,а също и "Веселата болница"-дома на лудите(жена ми искаше да ме записва там)!

В 15.05ч,след кратка почивка потеглихме за дома,тъй като след всичко жената не искаше да нощуваме(наистина много им се насъбра-жега,4ч пътуване,разочарование-освен последното(но и то не я впечатли така както го направиха "Чудните мостове").На връщане минахме през Троян,прохода Троян-Кърнаре,Сопот,Карлово,Калофер(исках да зърна любимеца си-вр.Ботев-вижда се от шосето-но този път той беше забулен в дъждовни облаци).Минахме през с.Енина да се отбием в "Пъстървата",където вечеряхме и към 22.30ч.се прибрахме.
 Равносметката е дълъг път,жега и малко/много излъгани очаквания!То и за Крушуновите водопади беше еднодневен круиз,но там гледките си заслужаваха!Е,случват се и такива неща!Важното е да бъдем оптимисти и с надежда да гледаме към следващата дестинация!
 Приятен ден!Живи и здрави!Отиваме на поправителен хахаха!