Здравейте отново!Такаа,правилно казват,че ходенето е по-лесно от писането!Но,няма как,трябва да опиша последното ми ходене(този път-семейно) из Родопите!Извадих от хладилника половин диня(за изстудяване на мозъка ми,който след малко ще заври),нарязах я и започвам разказа!
Най-напред-мислех за двата дена почивка да отида в Балкана,че имах малко недовършена работа там,но времето го даваха дъждовно в петък и събота(а аз почивах в събота и неделя) и понеже ми беше втръснало да ходя като мокра кокошка по пътеките,реших да сменя посоката-обърнах поглед към малко изследваните от мен Родопи.Решено-отиваме в Родопите.Този път заедно със семейството(нали все пак съм женен).Маршрутът готов-Сливодолското падало(най-високия водопад в Родопите) и скалния феномен-Чудните мостове.
Събота е.Малко е облачно!Излизам от нощна.Прибирам се,стягам багажа,надувам свирката(с която будя мечките в Балкана),моите хора рипат,плисват 2-3 шепи вода на лицето и тръгваме.
Пътуването започва сравнително спокойно.Първото спиране е малко след Чирпан,когато се наложи жената да изпусне малко водата в една слънчогледова нива.След свършването на работата,тя се връща с усмивка на облекчение,
но малко преди да се качи в колата,видях,че един слънчоглед клюмна!Мислено го съжалих-явно му е дошло в повече PH на водата!
Без произшествия стигнахме Станимака(Асеновград) и пътем решихме да видим Асеновата крепост.Речено-сторено!Паркинга е 1.50лв,а входа за семейство-7лв.Малко история-имам слабост към тази наука-крепостта е построена от византийците,отначало се е наричала Петрич.Имала е три строителни периода,като най-големия е по времето на цар Иван Асен || и затова е наречена Асенова крепост.За строителството свидетелствува и изсечения по негова заповед скален надпис.Ето и малко снимков материал:
Навремето е била голяма крепост,но днес това е останало от историята.
Малко панорамни снимки на Родопите и на Асеновград(вижда се и река Асеница(Чепеларска река)).
Всъщност най-голямата забележителност на крепостта е църквата(то и само тя е останала)-един от първите православни храмове в средновековна България,който има кула,служеща едновременно за камбанария и наблюдателница.Малко снимки отвътре:
А ето и Асеновия надпис:
Продължаваме-следващата спирка е Бачковския манастир"Успение Богородично"-втория по големина манастир у нас.Построен е през 1083г. от Гигорий Бакуриани-грузинец висш служител на византийския император Алексей | Комнин.Отначало е бил построен за грузински монаси.Чак през 1344г. е отстъпен на цар Иван Александър.След падането на България под османско иго се смята,че патриарх Евтимий е заточен там.Там се оттегля и вселенския патриарх Симеон след свалянето му от престола през 1467г.
Имаше и други забележителности,но времето нямаше да стигне и ги оставихме за друг път,а ние продължихме по-нататък-Сливодолското падало.Началото е веднага след 3 тунел от Асеновград или 1 тунел след Бачковсия манастир.След излизане от тунела,отдясно е Рибарника-продават прясна пъстърва-9лв кг,а отляво е пътеката за водопада-
На нея пише,че се стига за 1.30ч,но не е вярно-спокойно отивате за 1час.В началото има табела,указваща,че това е защитена местност"Червената стена" и пътеката минава през нея-забранено е отклоняването от пътеката!Маркировката е отлична.
Ето я и нея:
Минава се изцяло през гората.Сянка,красота,спокойствие.Тук-там се виждаше и родопския силивряк,редом с другите растителни видове.Минавахме по доста мостчета,които внасяха прилика с екопътека "Бяла река".
Не,това не е водопада!Той е още по-нататък!
Пристигнахме-
Ето го и 50-метровия красавец-
Снимки-
Пак-
Пак-нямам насита-
Реших да тръгна нагоре по пътеката за да достигна мястото,откъдето водите на река Сливов дол се спускаха от 50 метра.По реката имаше и други по-малки водопадчета,които ми напомниха за Крушуновите водопади-
А ето и мястото,откъдето реката се спуска надолу-
Някой беше сложил и националния флаг
Панорама от върха на водопада
Тук съм щракнал моите хора долу(снимката е на макс.зуум)Ще ги видите като фигурки между листата на дърветата
Почивка и поемаме към Нареченските бани,където ще нощуваме.Пристигнахме,разтоварихме дисагите и излязохме да се поразходим(за първи път сме тук).Изведнъж благоверната ми изпищя-МУЗИКА- и хукна като камила,вървяла дълго в пустинята и надушила водата в оазиса!Малките камилчета-естествено-последваха маминка!Аз,бавно и достолепно като селски бик тръгнах след стадото!Като пристигнах,видях-
Имало празник-казват,че било на селото,но аз мисля,че ни организираха посрещане!В наша чест свиреше оркестър"Марица"от Асеновград и играеха самодейци от клуб"Везеница"!
Благодарим на хората за топлото посрещане!
След загрявката,продължихме разходката,замезихме в "Трите бора" и се прибрахме за къпане,и нощувка!
На другия ден станахме в 8ч.и потеглихме за Чудните мостове.Хващате пътя за Смолян,минавате през село Хвойна,достигате разклонението за с.Забърдо,като се отбивате наляво.Има си табели,просто е невъзможно да се объркаш!Пътят става по-тесен,следва коритото на река Забърдска.Асфалтиран е.Достигаме до самата хижа-Чудните мостове.Има си паркинг-безплатен.А ако е зает-паркираш наоколо.
Малко снимки и на хижата-много кокетна и спретната хижа!Спокойно можете да пренощувате-има си баня,ресторант,телевизор-а,бе,направо е цивилизация!Нощувка-12лв.Цени-народни!
Отвън маси със сянка...
А сега-черешката-феноменът Чудните мостове!Другото им име е Еркюприя(от турски на български-"ер"-земя и "кюприя"-мост,т.е. скален мост.Смята се,че тук е имало пещера,издълбана от водите на река Дълбоко дере,която се е срутила при земетресение.Водите на реката са отнесли част от падналите камъни и така са се образували двата моста.По-красивият е големият.Впечатлява с размерите си-дълъг 96м,широк 7-45м,висок 14-43м,дебел 10-15м.Започва с три големи като очи отвори и завършва с един.Счита се ,че това е най-високия пещерен отвор в България.Река Дълбоко дере минава през него и продължава през малкия мост.Отгоре, по големия мост има пътека,която води до с.Забърдо(Чукуркьой-село в дол)..Вторият(малкият) мост се намира на 200м от първия.Той е по-дълъг-около 60м,започва с широк отвор и завършва с тясна цепнатина.Там реката потъва в земята и излиза на повърхността на около 1.5км по-надолу.
Да не протакаме повече-да видим снимките!Тези са на гърба на големия мост
Малкият,сниман от големия.
Тръгваме по пътеката,непосредствено като слязохме от моста.
И се озовахме под самия мост.Сякаш сме в пещера!И тук само снимаме,снимаме...
Това е четвъртия отвор,през който минава реката
Много хора рисуват(с моливи,с бои),много хора снимат(с фотоапарати,един от друг по-класни и скъпи,с огромни телеобективи),но нищо не дава по-ясна представа за величието и красотата от гледката на живо.Направо ти спира дъха!
Малко рисковано тръгнах да снимам малкия мост.Пътечката свърши до пропастта.Оттам нататък-само с алпийско оборудване.Но,нищо,бях доволен и на това!
Снимки от гърба на малкия мост.Вижда се въжето,по което се спускат търсачите на силни усещания.Даже успях да хвана един в кадър!
От малкия мост се спускаш до платформичка,която виси над бездната.Тя е малка-има място само за теб и инструктора,Закачаш се с карабинки(опасан с каиши,както алпинистите,които санират сградите)за въжето,спускаш се на мускули до платформата,слушаш напътствията на инструктора и се спускаш по въжето.Пътуването е около 200м и е изцяло над пропастта.На другия край(под свода на големия мост) те чака помощник-инструктор,който те поема и откача от въжето!Целият този адреналин е на цена 10лв.
Тук съм щракнал една породиста лелка,която с триста зора(и моя помощ) премина парапета,стовари се на сланини върху платформата и след известно убеждаване от майстора(тя искаше да се върне,но тракторът бил в Забърдо и нямало как да я издърпат обратно) се понесе като чувал с картофи към неизвестното.Призля ми.И да имах колебания за спускането,сега окончателно се отказах!Междувременно лелката стигна до другия край и увисна така.Взе да се лашка насам-натам като на коча м*..те!А,бе,беше малко в стил Хичкок!Таман щях да звъня на 112 и помощника се пресегна като на магия и я издърпа!Горката женица,сигурно е стопила 2-3кг.
Малко разпускащи снимки
Починахме си доволно и-обратно към дома.
Ами,това е!Два дни,изпълнени с впечатления!До нови срещи и до следващото писане!Бъдете здрави!
