Наближаваше 22.09.2017г.Тогава,заради националния празник,моя градски почиваше и така със съботата и неделята ставаха три дена.Миналата година на същата дата бяхме по Славянка,откъдето останах с прекрасни впечатления от посещението на бившите гранични застави(сега хижи-Извора и Славянка),катеренето и разходката по красивото и заоблено било на планината,изкачването на върховете й,чудесното време!Реших и сега да посетя тази планина,но после планът се промени(той се променяше неколкократно) и се насочихме към Рила-Калините,Поличите,Отовица.Щяхме да катерим Рила откъм с.Бистрица-аз не бях ходил на Калините,а Иво не беше се качвал откъм селото.Обаче два-три дена преди тръгване,прогнозите даваха лошо време по тия места-сняг,вятър,минусови температури.Щях да се отказвам.Мислех да ида към Ботев,но после ми хрумна друго-защо не идем пак нейде на юг-гранично,както миналата година.Обадих се на градския и му предложих да качим Руен(първенецът на Осоговска планина)-за един ден,а после да се прехвърлим на Беласица-да минем по билото-върховете Конгур,Радомир(първенецът на Беласица),та чак до Тумба(най-югозападната точка на България-гранично с Гръчко и Македонско.Иво се съгласи за Руен,понеже не беше го качвал,а имаше голям мерак,но за Беласица настоя за корекции(беше я минавал за един ден,но се беше убил от ходене и после лекувал един месец големи пришки)-да качим само Конгур и Радомир,а да оставим Тумба за друг път,понеже-1.вече денят е по-къс,2.имаме по-тежки раници,3.имаше затруднения с логистиката-както и да го смятахме,се събираха около 50км и 16-17ч.ходене-чист мазохизъм-като това е за един ден.Послушах го и направихме нов план-петък-Руен,а събота-Конгур и Радомир,неделя-за резерв и възстановяване.Времето го даваха в петък-облачно,вятър-30км/ч,а събота-ясно,слънчево.Общо взето-приемлива прогноза.Не се оказа баш така,но успяхме да поизпълним плана си долу-горе!
И така-взех си два дена отпуск и в петък в 1.30ч след полунощ потеглихме.Тръгвах с ентусиазъм,мислейки за Славянка(надявах се да бъде както при нейното ходене).С колата-Стара Загора-София-Кюстендил-хижа Осогово.В 6.30ч бяхме на хижата,като преди това ни спря ГП(гранична полиция) за проверка и маршрут.Брех,на Славянка нямаше такова нещо,бе!Взеха ни картите,провериха ги в компютъра да не сме нЕкви талибани или терористи.Компа им светна зелено и хората ни пуснаха по живо,по здраво!Пркирахме колата,стегнахме раниците и в 6.55ч захапахме баира.За разлика от Славянка,Осоговска планина и Беласица са прорязани от много черни пътища,прокарани от ГВ(гранични войски)навремето и човек с джип може да се качи на върховете с него.Та крачехме ние по такъв път с енергична крачка.Времето беше хладно.Сетих се за фотката-малко фон от Осоговска планина
По едно време просветля
Слънчо се показа
Вървейки по пътя чувам някакъв рев,сякаш крава мучеше.Но не видяхме никакви животни,с изключение на стадо коне.Ревът беше някак зловещ.Иво,какво е туй,бе?Май някаква мечка реве-отговаря той.Брех,мама му стара-това е крава,бе!Да виждаш крави наоколо?Неволно взехме да се оглеждаме и ускорихме крачка!Тук-там по пътя виждахме мечи изпражнения.Пътем минахме покрай тази бивша застава-сега в нея се бяха нанесли някакви хора
На югозапад просветляваше-ааа,Иво отиваме на светло
Не,не-охлади възторга ми Иво-отиваме на северозапад-баш в чернилката!Лоша работа!Ама,няма как-хванали сме се на хорото...Стигаме заслон Превала
Поглед отвътре
До самия връх имаше два заслона-Превала и Шапка.Вторият беше в по-окаяно състояние.Небето просветляваше
а ние следвахме пътя,който ни водеше право в мъгела и както се оказа-в джендема
Вятърът започна да се усилва-леден и режещ.Тревите бяха скрежасали.Това загатваше за онова,което ни чакаше.Сложихме шапки,маски,ръкавици-а,бе,кой,каквото има.Тук се видя,че бат Гунди за разлика от Иво нямаше богат избор(май нямаше нищо)-грешка,която започвам да поправям веднага щом се върна в цивилизацията.
Мъглата падаше,вятърът се усилваше
Заслон Шапка
Виждате как е екипиран този джедай!Така трябва да съм и аз!
Малко след заслона от мъгела изплува един табун
Явно там беше малко завет.Сгушихме се малко при тях за една глътка въздух и пак продължихме.Вятърът стана много силен,а това водеше до голямо охлаждане.Може да е било -2 -5 градуса,но го усещахме като -20.Понеже нямах бандитска маска като Иво,дясната ми страна на лицето ,изложена на вятъра взе да замръзва и се схвана(на връщане същото стана и с лявата ми част на връщане)Главата ме стегна(все едно имах буца лед,а не мозък).Като се върнахме после,изпих един аналгин,главата ми мина,но студът беше се свършил работата-от тези измръзвания загубих слуха си-явно се е получило някакво възпаление на слуховия нерв.Сега в къщи пия хапове,пускам капки в ушите.Та да знаете-екипировката е важна-парите,вложени в нея,се изплащат.Може да е един път в годината,но си струва.Аз научих урока и започвам да си поправям грешките.
Да се върнем към темата.Така вървяхме в мъглата,вятъра и скрежа.Започвахме да скрежасваме и ние.По едно време се показа заслон Руен.Е,на финала сме
Снимка
За каузата Иво си махна маската и стоя изложен на вятъра докато го снимах
Влязохме малко на завет да посъберем сили
Решихме да идем до върха и после да починем по-дълго и да хапнем.Нарамихме раниците и тръгнахме за там(вр.Руен се намира на 100-метра от заслона)
На върха сме
Вр,Руен е гранична точка на НРБ(пардон-РБ) със СФРЮ(днешна РМакедония)-той е 91 ГП(Гранична Пирамида)
Малко снимки(извинявам се за качеството,но обектива взе да замръзва и снимките не са така ясни)
На македонска територия съм
Това са порутените останки от сръбския заслон
Поради силния вятър не можах да си изпълня ритуала(да препикая комшиите)както стана и на вр.Конгур,за което малко съжалявах.Прибрахме се обратно в заслона,хапнахме,пийнахме,разписахме се в книгата
ZCEZBPM(Иво) и Гунди(Георги)
Тръгнахме да се връщаме,че ни чакаха три час шофиране до х.Беласица.Пътем срещнахме момче и момиче,тръгнали нагоре.Обменихме малко инфо за обстановката и се разделихме.След малко-една група от 7-8 човека-смесен плаж-момчета и момичета-и те за върха.Били тръгнали от х.Осогово.Винаги съм казвал-където е Георги балъка,там е калабалъка,хахаха!Та водачът на тази групичка(някакъв напарфюмиран батко-ама те всички бяха в излишък парфюмирани)който се движеше в средата ни попита за някакъв шорткът,който спестявал 3км ходене.Иво вика-а,не знам за такава работа.А аз като ги видях с какво са облечени-едни модерни тънки поларчета,клинчета,без раници,настръхнали от студа като врабци,викам-а бе, младежи-къде отивате така без нищо нагоре?Знаете ли какъв вятър и кучи студ е?Какъв шорткът-я се връщайте обратно!Хеле па единия-клинчето му три-четвърти или седем-осми(не знам как е по модерному)-с една дума-пищялките му ачик голички!!!Очите ми щяха да изхвръкнат от изумление-викам му-батка-ти изби рибата бе-къде си тръгнал с тия къси гащи?Иво ме задърпа-давай да вървим!Все още опулен го последвах!След няколко метра се обърнах и видях,как някои от момичетата се назлъндисват и искат да се връщат,но пичовете ги разубеждават!Ех,язък,заради едни тестостерони да загиват и естрогени!Вървях и си мислех-днешната младеж си няма понятие от планина-затова в планината е пълно с надгробни плочи на такива пишман планинари!Шорткът,какъв шорткът бе!Загубена работа!
Като слязохме в ниското и сякаш дойдохме в друга България-спокойно време
Още по-надолу видяхме два джипа,които отиваха нагоре.Сигурно плажуващите са опитали от дедовия(видели са дебелия край) и са звъннали на джиповете да ги приберат!
След това,току до самата хижа ни спира пак ГП-за втори път-проверка на документи,всичко е наред и продължаваме за хижата.Без повече премеждия стигаме до колата,палим и потегляме за другата хижа. За статистиката-3.30ч качване и 3чслизане от върха.Следва-х.Осогово-Кюстендил-Петрич-х.Беласица.Към 18.30ч.се паркирахме пред хижата.Стая за двама,собствена баня и тоалетна,тераса-лукс-за 14лв на вечер.Изкъпахме се,слязохме да вечеряме и легнахме с мисълта за следващия ден.Решихме да тръгнем към 5.45ч.
Сутринта се събудих към 4.45ч.Видях,че Иво е буден.Полека-лека се оправихме,хапнахме и към 5.30ч потеглихме нагоре на челници.Не знам защо,но този път брах голям страх-вървяхме по пътя,сечахме по пътеките из гората,Иво току спираше и наостряше уши,подвикваше.Аз разчитах само на зрението си(бях си загубил слуха) и доста ме беше шубе!Предложих му да се върнем и като се поразвидели да тръгнем,но той дума не даваше за връщане.Остана ми само да викам,да тракам със щеките и да се надявам ,че няма да срещнем нещо рунтаво и голямо!Слава Богу минахме горския пояс без премеждия.Минахме през няколко заслончета и вилички.А бе доста е култивирана Беласица-нещо като нашето Аязмо е-до х.Беласица се стига по 9км асфалтова алея,после си има черен път до х.Конгоро(там видяхме много леки автомобили),нагоре до върховете,спокойно се ходи с джипове.
Слънцето изгрява
Излязохме над гората.Снимка към града и подножието
Пътеката вървеше нагоре(виждат се коловозите на черния път)
Слънцето се засилваше.Аз бях във възторг,защото си мислех,че днес ще случим на хубаво време!Да,да ама не!
Отново снимки отвисоко-едната част от небето беше светла,а другата-тъмна.Отдавах го на ранния час.
Нагоре се събираха облаци
Минахме покрай табелата,указваща,че има 300м до границата
Изкачихме билото и минахме покрай останките от нашия заслон до границата
Той се падаше малко ниско и нищо не предвещаваше това,което последва-ураганния вятър на билото!
Последни метри до границата-вижда се пирамидата на върха и наблюдателницата,която се оказа гръцка.Мислех да се кача на нея,но нямаше стъпала на стълбите.А и вятърът ме отказа.
На върха сме.Вр.Конгур е граничен връх с Гърция-28 ГП.
Вятърът беше жесток-направо те отнасяше.Облаците минаваха през нас.Въпреки всичко исках да поразгледам.Останах изненадан от укрепленията откъм гръчко-сякаш присъствувах на изоставена бойна сцена-окопи през 5 метра,укрепени с бодлива тел,наблюдателница,а по-надолу-все още запазен заслон.На Славянка нямаше такива неща.Представях си ромеите-една част на топло в заслона,а друга част-в окопите,насочили автомати към нашите!Даа,сурови времена са били тогава
Вижда се и пилона,на който се е веел византийския флаг
Поразходих се из гръчко исках да сляза и да видя заслона,който между другото беше от подветрената страна,но мисълта,че ще изкачвам билото срещу страшния вятър ме отказа.Малко снимки и към гръчко
Снимка и на 28 ГП-от силния вятър съм затворил очи
Поведохме кратък дебат с Иво относно ходенето до Радомир(Калабак).Той го е качвал и каза,че в такова време е много рисковано-първенецът е висок 2029м,от Конгур до него има пътека,но е обрасла с много клека,придвижването е още по-бавно.Трябваше да слезем до черния път и като стигнем подножието да го катерим.Склоновете му са много стръмни.На всичко отгоре и времето е изключително лошо за този преход!Не трябва да рискуваме!Аз отначало не бях съгласен с него-исках да не е напразно идването ми,исках да го кача!Но както каза Иво-по-добре да се върнем,докато можем,защото ще дойде момент,в който вече няма връщане назад!Ще се забавим ,а и ситуацията е много рискована!С неохота се съгласих с него-така е,беше си прав човека!Тръгнахме обратно.Поне качих Конгур-не съм без нищо!Вр.Радомир,забулен в облаци
Поглед назад към Конгур
Слязохме в гората и времето се промени-тихо,слънчево.Разминавахме се с групи,запътили се към вр.Конгур.Изобщо-беше си време за разходка.Кой знае-може и горе да се е пооправило времето,макар,че като поглеждах нагоре,виждах облаци над билото.Но както казва градския-вземеш ли решение за връщане,връщаш се,без колебание!
Хижа Конгур(Конгоро)-на връщане-тя също като х.Беласица е бивша застава
Минахме покрай заслончетата,но нямах желание за снимане.Направихме снимка и отдадохме почит на двамата граничари загинали за защита на Родината през 1951г.Изобщо през периода 1948-1953г са се водили доста сражения и престрелки по границата ни-главно българо-гръцката!Поклон пред паметта на загиналите граничари!
После е ясно-към обяд стигнахме до хижата,почивка,хапване и обратно за Зарата.В 17.30ч пристигнахме у дома.
Равносметката-изминати 959км.с кола,изкачени две планини,два върха,обща денивелация около 1600м+.Добре си походихме!Доволен съм!Сега следва зимна пауза(това се очертава) и подготовка за новия сезон!
Това е от мен!Бъдете здрави!И да се виждаме по пътеките!
